Джовани Бокачо - Декамерон

Дамите, които преди това дълго, ала напразно молили Гуалтиери да скрие Гризелда в някоя стая или пък да й даде една от предишните й дрехи, за да не се явява в такъв вид пред неговите гости, били поканени да седнат на трапезите, след което почнали да ги гощават. Всички разглеждали девойката, всички говорели, че Гуалтиери бил направил добра замяна; Гризелда, заедно с всички останали, също хвалела много и девойката, и нейния брат.

А Гуалтиери, който, изглежда, бил вече напълно убеден в голямото търпение на жена си, като видял, че нищо не е в състояние да я накара да трепне и като се уверил, че това не се дължало на слабоумие, защото той знаел колко е умна, решил да я освободи от мъчителното състояние на духа, което, както той предполагал, се криело под невъзмутимия й вид. Затова я извикал, усмихнал се и в присъствието на всички я запитал: „Е, какво ще кажеш за нашата невеста?“ — „Господарю мой — отвърнала Гризелда, — много я харесвам и ако тя е толкова мъдра, колкото е красива — което напълно вярвам, — ни най-малко не се съмнявам, че вие ще живеете с нея като най-щастливия човек на тоя свят; само ще ви помоля, ако е възможно, да не й нанасяте такива рани, каквито нанесохте на другата, която беше някога ваша жена, тъй като съм уверена, че тази едва ли ще може да ги понесе както поради това, че е по-млада, така и поради това, че е много по-изнежена, докато другата трябваше да се труди още от най-ранните си години.“

Като разбрал, че Гризелда е твърдо убедена, че девойката ще му стане жена и въпреки това не говори за нея нищо друго освен добро, Гуалтиери я поканил до себе си и рекъл: „Гризелда, дойде времето ти да прибереш плодовете на твоето търпение, а тия, дето ме смятаха за жесток, несправедлив и суров, да узнаят, че с всичко, що вършех, аз преследвах една-единствена цел: тебе да науча да бъдеш съпруга, тях — да умеят да си избират съпруга и да я пазят, а за себе си да осигуря постоянен покой, докато има да живея с теб — нещо, което много се боях, че не ще постигна, когато си избирах жена; та затова, за да те изпитам, аз те уязвявах и обиждах, как — ти сама знаеш. И тъй като нито веднъж не забелязах да се отклониш ни със слово, ни с деяние от онова, що бе угодно на мене, и след като се убедих, че от тебе ще мога да получа утехата, която търся, аз реших да ти върна наведнъж това, що ти отнемах в продължение на толкова години, и да излекувам с най-голяма нежност раните, които ти нанесох; затуй приеми с радостно сърце тази, за която мислиш, че ще ми стане жена, а също и нейния брат, като твои и мои деца; това са нашите деца, които и ти, и мнозина други дълго време смятаха за най-жестоко убити по моя заповед; пък аз съм твоят съпруг, който те обича най-много от всичко и предполага, че би могъл да се похвали, че няма друг човек така доволен от жена си, както съм доволен аз.“

Като изрекъл тия слова, той я прегърнал и целунал, тя се разплакала от радост, а после двамата станали и тръгнали към мястото, където седяла дъщеря им, слисана от всичко чуто; те прегърнали нежно девойката и нейния брат, като по този начин убедили и нея, и мнозина други, че това е самата истина. А зарадваните дами станали от трапезата и отишли с Гризелда в нейната стая, съблекли грубите й дрехи с най-добри пожелания, облекли я в една от нейните разкошни рокли и я завели обратно в залата, вече като господарка, каквато тя изглеждала дори когато била облечена само в дрипи. Тук тя се радвала дълго на своите деца и понеже всички се зарадвали много от това събитие, веселията и празненствата станали още по-хубави и не стихнали няколко дни; всички сметнали Гуалтиери за много мъдър човек, въпреки че според тях изпитанията, на които той подлагал жена си, били твърде сурови и непоносими; но за най-мъдра смятали Гризелда.

След няколко дни граф Панаго се върнал в Болоня, а Гуалтиери избавил Джануколо от непосилния труд, прибирайки го при себе си като свой тъст, така че старецът за най-голяма своя утеха заживял прилично и тъй изкарал до края на дните си. После Гуалтиери омъжил дъщеря си за знатен човек и живял дълго с Гризелда, като се утешавал с нея и й оказвал най-голяма почит.

Какво друго бихме могли да кажем по този въпрос освен това, че както небето праща в бедните колиби божествени души, така то праща в царските палати хора, които биха били по-достойни да пасат свине, отколкото да властвуват над другите люде. Кой друг освен Гризелда би могъл да понесе не само с неоросено от сълзи, ами и с весело лице суровите и нечувани изпитания, на които я подложил Гуалтиери? А за него комай нямало да бъде зле да попадне на такава жена, която, след като била изгонена по риза от дома му, би тръгнала да си търси друг мъж, който така да й одруса кожуха, че да стане за една хубава рокля.