Джовани Бокачо - Декамерон

Дионео завършил своята новела и дамите си поговорили доста за нея: една твърдяла едно, друга — друго, една упреквала това, друга пък хвалела онова, докато най-сетне кралят, като погледнал небето и видял, че слънцето вече клони към заник, заговорил, без да се надига от мястото си:

— Прелестни дами, предполагам да ви е известно, че умът человечески служи не само за да помни миналите неща и за да опознава настоящите и че мъдрите люде смятат като белег на най-възвишен разум умението с помощта и на едните, и на другите да се предвиждат бъдещите неща. Утре, както знаете, се навършват петнайсет дни, откакто излязохме от Флоренция, за да се повеселим, за да запазим здравето си и живота си и за да избегнем оная печал, скърбите и огорченията, които съществуват в нашия град, откак започна тоя мор по хората; и според мен ние направихме това по най-пристоен начин, защото, доколкото можах да забележа, въпреки че тук бяха разказани и весели новели, които можеха да ни възбудят към плътски желания, а ние се хранихме добре и пихме, играхме и пяхме — нещо, което възбужда слабите духом към не съвсем пристойни дела, въпреки това аз не забелязах нито една дума, нито едно движение, нищо — както от ваша, така и от наша страна, — което да заслужава порицание; струва ми се, че видях и чух само постоянно приличие, постоянно съгласие, постоянно братско приятелство, което без съмнение ми е крайно приятно и ни прави чест, и е от полза и за вас, и за мен. Поради това да не би вследствие продължителния навик да се появи нещо друго, което да се превърне в скука, и за да не даваме повод на никой да осъжда нашето твърде продължително пребиваване, понеже всеки от нас получи в определения за него ден своя дял от честта, която все още ми е възложена, аз предлагам, ако вие се съгласите и сметнете, че ще бъде най-добре, да се завърнем там, откъдето дойдохме. Да не говорим за това, че ако поразмислим, ще видим, че нашата дружина, за която знаят вече мнозина около нас, може така да се разрасне, че да се превърне в пречка за всякаква наша разтуха. Впрочем ако се съгласите с моето предложение, аз ще задържа венеца, който ми е даден, до времето на нашето заминаване, което смятам да стане утре; ако пък решите иначе, аз вече съм намислил кого да коронясам за следващия ден.

Младежите и дамите дълго спорили и накрая отсъдили, че съветът на краля е пристоен и полезен, затуй решили да постъпят както предлагал той; поради това, след като извикал сенешала, кралят се договорил с него да приготви всичко необходимо за следното утро, разпуснал дружината до часа за вечеря И станал.

Дамите и младежите също се надигнали и, както правели обикновено, едни се отдали на едно, други — на друго забавление. Когато дошло време за вечеря, те седнали на трапезата с най-голямо удоволствие, след което захванали да пеят, да свирят и да играят карола; когато Лаурета повела танеца, кралят заповядал на Фиамета да изпее една канцона и тя започнала с приятен глас:

Когато Фиамета завършила своята канцона, Дионео, който бил до нея, се засмял и рекъл:

— Мадона, ще бъде много любезно от ваша страна, ако заявите пред всички кой е вашият любим, за да не би от незнание да ви отнемат владението, тъй като виждам, че това много ви гневи.

После те изпели още няколко канцони, а след като минала почти половината нощ, всички, по нареждане на краля, се прибрали да си починат.