Джовани Бокачо - Декамерон

Така завършили бедите на месер Торело и тия на скъпата му жена, такава била наградата за тяхното приятно и щедро гостоприемство. Мнозина се стараят да постъпват по същия начин, но макар и да разполагат със средства, тия хора са толкова невежи, че още преди да направят някаква услуга, карат другите да заплащат за нея повече, отколкото струва; поради това нито тия люде, нито който и да е друг, не трябва да се удивлява, че после не бива удостоен с никаква награда.

Маркизът на Салуцо се вижда принуден да склони на молбите на своите васали и да се ожени и понеже иска да си вземе съпруга по свой избор, оженва се за дъщерята на един селянин; тя му ражда две деца и той я излъгва, че ги е убил; после се престорва, че тя му е дотегнала и че се е оженил за друга, извиква дъщеря си, представяйки я за своя жена, а съпругата си изгонва по риза; но като вижда, че тя понася всичко най-търпеливо, той отново я прибира в дома си, заобичва я повече от когато и да било, започва да я почита и заповядва и другите да я почитат като маркиза.

Когато кралят завършил дългата си новела, която явно се понравила твърде много на всички, Дионео се засмял и казал:

— Оня добродушен човек, дето очаквал да смъкне на следната нощ навирената опашка на привидението, не би дал пукната пара за всички похвали, които вие отправяте към месер Торело.

После, тъй като знаел, че единствен той остава да разказва, започнал:

— Мои благодушни дами, струва ми се, че днешният ден бе посветен само на кралете и султаните и на други тям подобни люде; поради това, за да не се различавам много от вас, ще ви разкажа не за великодушната постъпка, а за безпределната глупост на един маркиз; и въпреки че на края той все пак успял да поправи глупостта си, аз не бих посъветвал никой да му подражава, още повече, че доброто, което го споходило след тая му постъпка, било явна несправедливост.

Преди много време, най-старши в рода на маркизите на Салуцо бил някакъв младеж, на име Гуалтиери, който, бидейки неженен и без деца, прекарвал времето си единствено в лов на птици и диви зверове и хич не се грижел ни да си потърси жена, нито искал да има деца, поради което, трябва да се съгласим, е бил твърде разумен мъж. Това обаче не се нравело на неговите васали и те неведнъж се обръщали към него с молба да се ожени, за да не остане без наследник, а те — без синьор, като при това предлагали да му намерят такава жена, и то от такъв баща и от такава майка, че от нея да може да очаква само хубави неща и да остане доволен. Гуалтиери им отвърнал: „Приятели мои, вие ме карате да сторя нещо, което бях решил никога да не правя, като имам предвид колко е трудно човек да намери жена, чиито нрави да приличат на неговите, колко е голямо числото на неподходящите съпрузи и колко е труден животът на всеки, който си е взел жена, с която не си подхождат. А вашето твърдение, че по нравите на родителите можело да се съди и за децата — нали такива са вашите доводи, че ще ме ожените за жена, която да харесам, — е голяма глупост, тъй като аз не мога да проумея как е възможно да разберете какви са бащите и да вникнете в тайните на майките; а дори и да можете да ги различавате, често пъти дъщерите никак не приличат на своите родители. Но тъй като въпреки всичко вие сте решили да ми нахлузите тия окови, а пък аз желая да остана доволен, искам сам да си намеря жена, та в случай, че не излезе нищо, да няма на кого друг да се сърдя освен на себе си; при това ви заявявам, че ако вие не почнете да уважавате като истинска дама която и да си избера, ще изпитате на собствения си гръб колко ми е тежко, задето съм се оженил по ваша молба, против моето желание.“ Почтените мъже отвърнали, че на всичко са съгласни, само и само той да се реши да се ожени.

Гуалтиери отдавна бил хвърлил око на една бедна девойка, която живеела в селцето, недалеч от дома му, и понеже тя му изглеждала много хубава, той сметнал, че ще може да си живее с нея в мир и спокойствие; затова, без да търси друга, решил да се ожени за нея; наредил да викнат баща й, който бил сетен бедняк, и се договорил с него да му даде дъщеря си за жена.

След като свършил тая работа, той свикал всички свои приятели от околността и им рекъл: „Приятели мои, вие настоявахте и продължавате да настоявате да склоня да се оженя; аз се съгласих да го сторя, но не толкова от желание да си имам жена, колкото за да угодя на вас. Вие помните какво ми обещахте: че няма да се противите и ще почитате като моя съпруга каквато и жена да си избера; ето че дойде време да изпълня обещанието, което ви дадох, затова бих искал и вие да изпълните вашето: Харесал съм си една девойка, която живее недалеч оттук, нея реших да взема за съпруга и след няколко дни ще я доведа в моя дом; затова погрижете се да устроите хубаво сватбено празненство и да посрещнете младоженката с най-големи почести, за да мога да остана доволен от изпълнението на вашето обещание, както вие — от моето.“