Алекс Болдин - Сини оазиси

— О, боже! Не обичам да ходя в тъмница! — изчурулика Люлю и енергично забърза напред. Другите двама, за да не я изгубят също ускориха крачка.

— Тя живее в един порутен и тъмен квартал на София. Като тръгнеш за към нея вечер, си умираш от страх. Разбирам я, че не обича тъмниците. Я виж, какви съзвездия! — прехласнато възкликна Сиси. — Къде ли е „Голямата мечка“?

— Не я ли виждаш? От всичките съзвездия, само него различавам. Преди години имах едно гадже. Учеше физика. Като започнеше, с часове ми обясняваше съзвездията. Сега помня само „Голямата мечка“. Никога не мога да го объркам. — изчурулика замечтано Люлю.

— А онова там е „Касиопея“! — не пропусна да покаже своите знания Чочо.

Далеч пред тях вече се виждаха светлините на града.

Зад завоя ярко светнаха фаровете на приближаващ автомобил. Той наближи с голяма скорост и лудо префуча, обгръщайки ги с облак от ситен и задушаващ прах, беше се устремил в посока на онова заведение, където макар и за кратко, те бяха срещнали своя малък и уютен, син оазис.

© 2000 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2943]

Последна редакция: 2007-06-05 22:13:45