Алекс Болдин - Сух живот

На запад, зад високи тополи, магистралата за Оряхово живееше своя живот. Нови и лъскави автомобили шеметно препускаха всеки в своята посока, всеки към своята цел. Това необуздано движение рязко контрастираше с мъртвилото на неработещите заводи. Сякаш целият живот бе съсредоточен в тая магистрала, с нейните проблеми и желания.

Мичо се спря за момент, загледа се във високите изсъхнали тръни. Спомни си как, като дете идваше тук, на ученическа бригада. Събираха узрелите мамули на златокосата царевица. Наоколо се ширеха необятни царевични ниви. По-късно, вместо царевица насадиха ягоди. От целият град идваха хора да си купуват щайги с евтини ягоди. Какво време беше… Тежка буца го стисна за гърлото. Той извади от джоба си ментов бонбон и го лапна набързо.

Пресече внимателно магистралата и стъпи в очертанията на града. Вдясно, лъсна красиво боядисаната сграда на италианската шивашка фирма. Куп млади работнички със светлосини престилки бяха поседнали направо на тревата пред сградата. Бяха изтощени от работа и жега. Лицата им бяха уморени, унили, угрижени.

Току зад фабриката, група работници извършваха довършителните работи на новата бензиностанция. Тя цялата светеше от лак и боя. Светещи реклами грабваха вниманието и създаваха впечатлението за лукс и богатство. Вероятно подготвяха откриването и. Мичо се взря и забеляза присъствието на градския синдикален лидер. Не можеше да го обърка. Колко ли пъти го гледаше вечер по местната кабелна телевизия.

Синдикалистът се бе спрял до група работници край един почти повален електрически стълб и размахваше голям метален чук. Стълбът бе започнал да пада, но при това си действие се беше заклещил в клоните на окършен бор. Петима работници наблюдаваха с интерес събитието. Синдикалистът удряше с всичка сила по стеблото на стълба. Неочаквано бе попаднал на истинско шоу, което с удоволствие би изгледал докрай.

Спря се под сянката на едно крайпътно дърво. Синдикалистът удряше, а работниците му даваха акъл. Най-сетне стълбът с неохота се откачи от клоните на дървото и рухна на земята.

Един работник, с ъглошлайфка в ръка, сръчно се врътна около основите му, препили последните арматурни железа и с това операцията завърши. Синдикалистът гордо се изправи. Захвърли чука, разкърши рамене и с удоволствие прие поздравленията на заобикалящите го.

От север повя свеж ветрец. Той обля с нежен освежаващ дъх потното чело на Мичо. Неочаквано си спомни за оная популярна и станала му любима реклама от кабелния канал „Дискавъри“.

На нея една насапунена ръка миеше главата на риж орангутан. Орангутанът се зъбеше от удоволствие. В един момент той отваряше уста свиваше я в буквата „О“ сякаш извикваше в екстаз „Мамбо-о-о…!“. След това започваше една луда бразилска самба, при която на Мичо му идваше да скочи и да затанцува. Тази мелодия така силно се бе набила в съзнанието му, че той цял ден непрекъснато, си тананикаше само нея.

— Е-е-х, другарю-господин синдикалист, как са те пропуснали тоя път да те увековечат журналистите! Мамбо-о-о! Ши-ши-ши…ши-и…ши-и…!

© 2001 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2950]

Последна редакция: 2007-06-05 22:15:07