Алекс Болдин: В тишината на есенната мъгла

— Аз като се усмихна — поде отново Гелето — и жената започва да си мисли, че съм и изневерил. „Остави казва тая олигофренска физиономия и си кажи къде митка след работа?“. „Как къде съм миткал. — убеждавам я. Пийвах си кротко ракията в кварталната кръчма. Аз съм без пари, но има приятели дето имат. Това мъжката солидарност нали знаеш, че… Който има той черпи.“. „Говори каквото си искаш, но не ти вярвам.“. „Е-е, па какво да правя като не ми вярваш? Ела една вечер с мен да ударим по една ракия и ще повярваш.“

Разговорът си вървеше леко и ефирно. Течеше половината час от започване на работното време. Лампата в сумрачната канцелария внезапно угасна.

— Няма ток! — констатира очебийния факт Мончо.

— Няма страшно, сега ще го пуснат. Нали работят и двата големи блока на АЕЦ-Козлодуй.

В коридора се чуха възбудени гласове. Гелето отвори вратата на стаята. Няколко жени се суетяха разтревожено откъм складовото помещение. Една изстена и заговори съжалително. „Как можа да се случи точно с нея!“

— Какво е станало? — спря я Гелето.

— Върбинка я удари ток. Включвала някаква печка в контакта и кабела гръмнал в ръцете и. Извикахме спешна помощ.

— Много ли е лошо положението?

— Има силно обгаряне на дясната ръка. Припадна жената. С тия турски печки ще избият хората.

Откъм входната врата бързаше Гошо-Мерлото. Той отговаряше за изправността на електроинсталацията. Беше пребледнял, говореше възбудено.

— Като не се научихте как да включвате и изключвате печките така ще бъде. Дърпате ги за кабела а не за щепсела.

— Ти по-добре си виж предпазителите в ел.-таблото. Виждал съм те, че слагаш по един сноп жици на патроните. Човек може да загине така.

— Ще слагам, защо да не слагам. Като не дават пари да се купят стандартни патрони така ще бъде. Петдесет стотинки е цената на един патрон. Много им се вижда. Абе, писна ми от тая икономия и от тая мизерия…

— Не бой се Гоше, идат избори. Току виж комунистите загубили и дойдат от Европа пари.

— И да загубят ще дойдат други боклуци, гладни и ненакрали се.

— Ти дали не премурти снощи с мерлото, а? Вече трябва да е прекипяло и избистрено…

— Я ме остави сега, че ми е пламнала главата. Темата „Мерло“ ще я обсъждаме в друго време. Вика ме директора и се чудя какво да му обяснявам за случката. Жената я откараха в болницата. Сигурно ще и напишат трудова злополука в болничния лист.

— Само да посмее да се съгласи… Веднага ще я изгонят от работа. Ще и намерят цаката за да я уволнят.

Гелето се фръцна към директорския кабинет. Носеше големичък куп с фактури които трябваше да бъдат подписани. Чакаше го дълъг и студен работен ден. Трябваше да обикаля много складове и магазини и да купува най-разнообразен вид стока.

Навън се стелеше мъгла. Тя потапяше в студ и тишина всичко наоколо. Някаква кльощава и много прегладняла кучка се мярна като привидение край тролейбусната спирка. Наведе глава, ровна в кофата за боклук колкото да установи, че в нея няма нищо съществено заслужаващо внимание и продължи омърлушено нататък. Никой от чакащите кандидат-пътниците за тролея не и обърна внимание.

© Алекс Болдин

Източник: http://bgstories.athost.net

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4996]

Последна редакция: 2008-01-25 11:42:05