Алекс Болдин - Изповед

Сега, в тоя момент, само две неща ми куцат. Първото е, че пети месец не могат да ме оправят за да си взема пенсията. Някакви точки там объркали, някакви месеци от стажа… Ами като са ги объркали да ги оправят де, нали? Да ги оправят и да си ми дадат пенсията. Още от сега зная как ще я похарча. Ще си купя палатка и ще ида за риба. На кой язовир ли? Няма значение! На който и да е!

Ще взема с мен и кучката за да гони край язовира патици. Ще я науча да яде и рибни специалитети. Какво ли не е яла досега тая моя кучка докато съм бил без работа, та огризки от ябълки ли, та слънчогледови семки ли, та недоварен кукуруз… Ако знае да говори милата ще ме псува на майка до седмо коляно. Да знае, но не знае. Само това не знае. Лайне чат пат пък като види, че не и обръщам внимание — млъкне.

Второто нещо дето ми куца е, че още съм ерген. Пусто да остане! Не върви та не върви! От няколко дни съм се огледал в сестрата на Ицо, оная дето е терезе в комбината. Голяма ни е възрастовата разлика, но това не пречи. Щом един мъж още си може, давай и не питай!

Та това готино моме от малко е расло пред очите ми. Тичаше по поляната, гонеше кокошките, свиреше с уста като момче. Беше лудо за връзване. Ама порасна и стана маце и половина. Защо ли не се жени, бог знае? Всичко си има, голямо дупе, чисто се облича, скромна прическа. Не е разговорливо обаче. Точно като мен!

Ще ви доверя още и най-важното, старо…, пардон възрастно моме е… Косите му вече сребреят. Гледам го, че всяка сутрин разхожда някакъв бял пудел под терасата ми. Защо там ли? Ами защото ме мързи да орежа и почистя тревата. Расте си тя на воля и от дълго време мястото е заприличало на китна полянка.

Изляза сутрин аз на тая моя широка тераса. Протегна се, разкърша се, поема си дълбоко утринен свеж въздух и хоп — Лиза започва да лае на поразия. Вече зная причината! Пуделът се е напъхал под терасата. Вдигнал е крак и пикае. Как само се усещат тия кучета. Всяко си пази територията.

Свирна на Лиза да млъкне. Тя обаче упорито си демонстрира своя аристократичен нрав и не млъква. Държи се като графиня, на която са нарушили целостта на имота.

Тогава и поставям каишката, заключвам външната врата и я повеждам на изток, в точно обратната посока на тая където движат пудела и стопанката му. Топологичната схема на разходката ни е предварително изчислена. Сестрата на Ицо винаги бърза за работа и трябва да мине по маршрут който неминуемо ще се пресече с нашия. След като препикае половината от самораслите край кооперацията дървета, пуделът и Лиза се срещат фронтално, точно до входа на подлеза. Тогава се случва нещо много очарователно. Белият пудел, който е на възрастта на стар… пардон, възрастен ерген, стопира изненадан и очарован от гледката която предлага моята Лиза. Тя също не е в първа младост и също е на годините на стара… пардон, възрастна мома.

Двете животни, виждал съм ги и друг път, много се харесват. Лиза спира да лае и започва да върти опашка. Това е знак за пудела да започне да я души. Лошото е, че като всяко емоционално животно, обикновено души на неприлични места. Лошото е и друго, че разликата в ръста на двамата е значителна. Моята Лиза е върлинеста, а пудела мете с ушите си земята. Каквито и любовни опити да предприема, все не му се отдава да свърши работата докрай, което разбира се е много комично от човешка гледна точка.

Сестрата на Ицо в такива моменти, вместо да се радва — изпада в гняв. Започва да го ругае, да му свири с уста, да го тегли с каишка. Просто започва да тормози горкото куче. Аз пък, от мъжка деликатност, не смея да прекъсна милата сцена. Така си вървят нещата… Ни в клин, ни в ръкав.

Време е обаче да настъпи някакъв прелом. Щом кучетата са си симпатични, трябва и хората да се опитат да станат такива, нали? Какво ще кажете? Трудно е! Много е трудно една стара… пардон, възрастна мома и един стар… ммм възрастен ерген да започнат непринуден и приятелски разговор, макар кучетата им да се харесват.

Все по тоя въпрос мисля от известно време, ама с мислене работа не става…

2 юли 2009 г.

Враца

© 2009 Алекс Болдин

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13513]

Последна редакция: 2009-09-27 12:19:18