Алекс Болдин - Улица „Есперанто“

— Ти си за черпене бе адаш. Ама си мисля само за едно… Иде зима и май няма да смеят да ги пипнат.

— Ще ги пипнат, ще ги пипнат… — изръмжа Киселицата. Те не са настанени а са се самонастанили. С една дума това се тълкува като незаконен акт. Всичките са пришълци от Ботевградско. Няма никой местен. Ще ги пипнат! Ще ги пипнат! Да си се върнат там откъдето са се довлекли, в ботевградските катуни. Какво дирят тук?

— Х-е-е-й, адаш! Мама му стара! Чакай да пална една цигара от кеф! — задавено изстена Гелето. Ела адаш, ела! Ела да излезем навън. Тясна ми стана тая барака. Ела да палнем по цигара…

Аз не пушех, но с ентусиазъм го последвах. Подпряхме се на изтърбушения бойлер, който унило чакаше бъдещия си ремонт и се загледахме на изток, натам откъдето изгряваше слънцето. Светлините на новата бензиностанция вече избледняваха. По магистралата от София за Видин профучаваха един след друг огромни турски тирове. Те ръмжаха като някакви механични, неземни чудовища устремени неуморно на запад, към завоевателската си цел. Улица „Есперанто“, измита от сутрешната ноемврииска роса, заживя новия си живот. От вътре някой усили старото лампово радио.

— Хей! Я чуйте! На царското величество се е родил единайсетия внук! Как ли ще го нарекат!

— Майната му на величеството! Да разкарат циганите пък после ще видим. — процеди тихо Гелето. — пристъпи бодро, премести бастуна в лявата си ръка и засмука дълбоко дим от загасващата цигара.

© 2006 Алекс Болдин

Източник: [[http://bgstories.athost.net|Авторът]]

Разпространява се при условията на лиценза [[http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/|„Криейтив Комънс — Признание — Некомерсиално — Без производни“ версия 2.5]] (CC-BY-NC-ND version 2.5)

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2955]

Последна редакция: 2007-06-05 22:15:07