Николай Боев - Албум за растения и животни

Щъркелицата снася от 3 до 5 бели яйца. Двамата родители ги мътят на смени. След 4-5-седмично топлене се излюпват малките щъркелчета. Родителите им се грижат много за тях — по време на силното обедно слънце те разперват крилете си като чадъри над тях и им правят сянка, а в мараня носят с клюна си вода и ги поръсват, за да се разхладят. И, разбира се, редовно ги хранят, като отначало повръщат насекомната храна в гърлата им. След 7–8 седмици щъркелчетата вече са пораснали и едно след друго изхвръкват от гнездото. Те ходят заедно с родителите още 2–3 седмици.

Често щъркелите задружно се разхождат по ливадите и пасищата да търсят насекоми, личинки и червеи или пък по мочурливите места, където все ще се намери някоя жаба или водна змия. Те ядат и разни дребни гризачи, например полски мишки, които не успяват да избягнат удара на якия им клюн. Но най-голямото им лакомство са скакалците.

В много западни европейски страни щъркелите са вече много редки, а в други те са съвсем изчезнали.

И у нас щъркелите намаляват. Някои хора неправилно разрушават гнездата им. Трябва да ги пазим, защото ще ни бъде мъчно, ако загубим нашия крилат приятел „щъркел шарен дългокрак“, който идва при нас чак от най-южните африкански земи.

Обикновената, особено безпородната домашна патица по своя ръст и цвят много прилича на дивата. Патокът е красив — с кафявотъмнозелена глава, красиво бяло и пъстроцветно „огледало“ на крилото и спйрални къдравци — така се наричат неговите завити като охлювчета крайни опашни перца. Женската е само земнокафява с по-тъмни петънца и шарки. Тази й окраска я скрива от зоркия поглед на неприятелите; Това е особено важно за нея, когато мъти яйцата си в някоя трапчинка на земята всред буйната трева, под някой храст или всред блатната растителност.

Дивата патица е често срещана птица по разливите на реките и бреговете на блатата и мочурищата. Среща се както в Европа, така и в Азия. Не се знае кога точно е опитомена дивата патица. Установено е, че тя вече се е срещала в древния Рим като домашна птица. Ловците са събирали край реките и блатата яйца на диви патици и са ги поставяли за доизлюпване под домашни кокошки. А в древния Китай са били познати и инкубатори за изкуствено излюпване не само на пилета, но и на патета. Събраните яйца поставяли 6 кошници, застлани с гнила дървесина, и ги държали 6 затоплени помещения.

На сушата патицата ходи тромаво, но във водата плава превъзходно. Плавателната ципа между пръстите и помага, когато движи краката си като Весла.

Едни от домашните породи патици се използуват повече за месо, а други — за яйца. Месни породи са руанската (с много едро тяло), пекинската (на 2-месечна Възраст тя достига 2 кг) и др. Добри носачки са японските патици (100 яйца годишно), каки-кемпбел (над 300 яйца годишно) и др.

Патицата има Вкусно месо. Но месото и яйцата и (с голям тлъст жълтък) трябба да се варят или да се пекат много добре, за да не се заразим с някои болести. Пухът и перушината на патиците се ценят много както за напълване на юргани и Възглавници, така и за спални чували.

У нас има добри условия за отглеждане на патиците, особено в селищата, разположени близо до реки, блата, язовири и рибарници.

У нас все още е останала тук-там дивата сива гъска, от която произлиза и домашната. Дивата й сродница прави своите гнезда от стари стъбла на тръстика и шавар в най-гъстите и недостъпни места на блатата и езерата. Есенно време от северните страни прелитат у нас голям брой чуждоземни диви гъски. В меки зими те понякога отсядат на почивка у нас за по-дълго време и след това се устремяват към по-топлите брегове на Средиземно море.

Замислиляли ли сте се защо през зимата домашните гъски стават така тлъсти? В природата есенно време дивите гъски се хранят усилено и натрупват много тлъстини. Те им служат за резервно гориво, когато техните големи силни криле ги понесат през хиляди километри над суша и вода. Тъкмо тази им природна особеност е използувал човекът и е доразвил тяхното предразположение през есента да затлъстяват.

Откога дивата гъска се е доверила на човека и е станала жителка на неговия двор? Предполага се, че това е станало почти едновременно, и то на няколко места в Европа и в Азия.

Домашната гъска е по-тежка от дивата и ходи много по-тромаво. Но, разбира се, плува добре и перушината и е също така импрегнирана (против намокряне) с тлъстина, която се отделя от трътковата мастна жлеза. Ако наблюдавате патици или гъски, ще видите как те смазват всичките си пера с тази тлъстина, като я вземат с човката си.