Николай Боев - Албум за растения и животни

На краката си фазаните имат шипове, както при петлите и кокошките. По големината на тези шипове може да се съди за възрастта на фазана. При едногодишните фазани те са тъпи и меки, при двегодишните стават твърди, а при тригодишните са дълги около 2 см и на върха са заострени.

Кучетата, котките, лисиците, таралежите и други някои животни обичат да ядат яйцата и пиленцата на фазаните, а хищните птици като соколите и ястребите нападат и възрастните фазани. Затова за успешното развъждане на фазаните трябва да се създават подходящи места с убежища за тях.

Кокошката и петелът спадат към кокошевите птици, от които в нашата природа се срещат няколко представители: глухар, лещарка, фазан (в зорите) и яребица, кеклик, пътпъдък(в полята). Но нито един от тези видове не е техен прародител. В непроходимите гори на Югоизточна Азия и до днес живеят 3–4 вида големи колкото гълъб диви кокошки, които са най-близките им роднини. Особено подобен на нашите петли е банкивският петел, който живее в индийските джунгли. Разбира се, този див петел и кокошката му летят много добре. Надвечер те кацат по дърветата и нощуват по тях. При зазоряване слизат на земята да си търсят храна.

Опитомяването на кокошките навярно е станало още преди 5–6 хиляди години. Отначало те се отглеждали като свещени птици и убиването им било строго забранено.

Днес са познати над 200 породи домашни кокошки. Дребните кокошчици джинки и бантамки са истински джуджета — те тежат само по 0,5 кг. Много красиви са едрите качулати породи с папулка като калпаче на главата. Петлите от породата феникс и йокохама имат опашки, дълги до 5–6 м.

Особено важни за нас са ценните стопански качества на тези домашни птици. Тромавите едри кокошки и петли от породата корнишон не снасят много яйца (годишно по 100–150), но затова пък тежат по 5–5,5 кг. Най-добри носачки са кокошките от породата легхорн — годишно те снасят по 250 яйца, а някои рекордьорки — и по 360 яйца.

По-важни са кокошките от смесен „месно-яйчен“ тип — те снасят към 200 яйца и тежат към 3 кг. Такива са непрекъснато подобряваните червена старозагорска и черна шуменска кокошка. Стара балканска порода е оригиналната голошийка — без пера на шията, която е и добра носачка, и издръжлива на студ и на лоши условия.

При бройлерното отглеждане на кокошки и пилета тяхното отхранване става бързо и икономично, а и много от процесите, с които са били заети работниците-птицегледачи, днес са напълно автоматизирани.

Тази едра домашна птица векове наред е била непозната за древните народи от Азия, Африка и Европа. Тя произлиза от дивата пуйка, която и досега живее свободно на ята в широколистните гори на Америка. Когато мореплавателите на Христофор Колумб видели домашните пуйки на местните индианци, останали много учудени. Своето първо презокеанско пътуване пуйките извършили през 1523 г. Скоро и в Европа започнали да ги отглеждат като домашни птици. Преди около 3 века те дошли и на Балканския полуостров.

И до днес домашните пуйки не се отличават много от своите живеещи на свобода диви посестрими. Някои от едрите породи пуйки достигат на тегло до 15 кг и повече. Различават се и по цвят — бели, кремави, червеникави, черни с метален блясък, сребристосиви и пъстри. Яйцата на пуйката са много едри — по 80 г. Обикновената безпородна пуйка снася годишно само по 25–50 яйца. Но има добри носачки, които снасят по 100–120 яйца.

Малките пуйчета се отглеждат трудно. Те са по-взискателни към храната, боят се от студа, не понасят влагата на росната трева и дъждовното време, лесно се простудяват. Затова грижите за отглеждането им са големи. Женската пуйка е много добра майка. Мъти и кокоши яйца и домашните пилета, които излюпва, отглежда като свои храненици.

Пуякът, който е по-едър от женската, не полага много грижи за семейството си. Той обича да се перчи с красотата си.

Днес и пуйките вече се отглеждат в модерни, големи и хигиенични птичарници. При правилно подбрана хранителна дажба те достигат добро тегло. В скоро време може би ще се произвеждат и бройлерни пуйки.

Със запролетяването и щъркелите се завръщат у нас. С многократно тракане на клюновете си те изразяват своята радост, че пак са си у дома. След няколко дни вече пристъпват към ремонт на гнездото, а ако е разрушено или двойката щъркели са младоженци, те започват да носят по-дебели клони за основа на гнездото. След тях поставят и преплитат по-тънки и така го надстрояват. Гнездото се намира най-често на покриви, особено по комини или по стари клонести дървета.