Николай Боев - Албум за растения и животни

Наесен лястовиците се събират на ята и постепенно се придвижват на юг. Отлитат в Централна Африка, където презимуват благополучно.

Той не е пъстра птичка, има скромна едноцветна окраска. На ръст е малко по-едър от врабче, само че е по-дългокрак и построен, с изшилена, а не тъпа човчица. Тя му служи много добре да разравя шумата и да улавя разни насекоми и техните личинки, с които се храни. Славеят отгоре е кафяв, а от долната страна на тялото е белезникав или светлосивкав. Опашката, която често сепнато размахва, има ръждив цвят.

Всички се радват, когато чуят славеевата песен. Той се завръща през май и веднага си избира някое тихо кътче в парка, градината или гората. Обича да пее скрит и незабелязан от залез слънце до зазоряване. През първите дни на пристигането си пее много често, дори и през деня. Ако друг мъжки славей се появи в неговия район, той с бързо летене го прогонва.

Славейката си построява гнездо ниско всред някой храст, посред поникналите дръвчета, до някой пън или пък в някоя вдлъбнатина на земята, стига да е скрита и зашумена с треви и клонки. Тя снася 4–5 сивозеленикави яйчица, които мъти търпеливо около 2 седмици. Малките славейчета се излюпват голи и слепи. В това време песента на славея пресеква. Бащата и майката са твърде заети с изхранването на ненаситните малчугани. След около 2 седмици малките вече започват да опитват дали са здрави крилцата им. Те подхвъркват от клонче на клонче, слизат на земята и кълват гъсенички и буболечки и пак излитат по дърветата. Опитват и ароматните сладко-кисели горски плодове — ягоди, къпини, малини, боровинки и пр.

През втората половина на лятото и началото на есента славеите, и млади и стари, усилено се хранят, даже затлъстяват. Тлъстината им служи като резервно гориво за дългия и изтощителен прелет до южните страни.

Славеят трудно понася плен и в клетка живее мъчно, тъгува за свободата. Ето защо славеят не трябва да се лови. Не трябва и да се безпокои. Той иска от нас само повече гъсти и зашумени храсти, особено близо до вода, където с удоволствие се заселва.

Групата на врабчовите птици по брой заема 3/5 от всички птици на земята. Повечето от тях са дребни птички. На краката си имат по четири пръста. От тях врабците се срещат най-често. У нас са известни полското, домашното и испанското врабче. Хранят се главно със зърнени храни, плодове и насекоми. Когато се размножат масово може да станат вредни за селското стопанство и за населените места, тъй като замърсяват улиците и алейните дървета, да станат причина за заразни болести и тогава борбата с тях е твърде трудна.

Полското врабче има сивокафеникаво оперение. Живее по горите, градините, парковете и полята. Гнезди по хралупи, но си прави Понякога гнезда и по дърветата или използува гнездата на щъркелите и на другите птици. Снася около 5 белезникави яйчица с кафеникави петна. Годишно мъти два-три пъти.

Домашното врабче е постоянна наша птичка, прилича на полското, но оперението му е по-светло. Среща се по населените места. Гнездото му има кълбовидна форма и го строи по дърветата или под стрехите на къщите. Малките си храни предимно с насекоми.

Испанското врабче се среща в Южна България. Освен горните видове по света се срещат най-различни видове врабчета. Но знаете ли, че има и бяло врабче? Това е т.н. врабче — албинос. Среща се съвсем рядко по света. Тази особеност се дължи на липсата на цветен пигмент. Такова врабче е намерено в Естонска ССР в совхоза „Вийдула“. То било по-голямо от събратята си, но твърде много страхливо. Сега се намира в музея на природата в тази република.

Към врабчовите птици спадат още скорците, чинките, авлигата-чичопей, овесарките, чучулигите, синигерите, сврачките, славеите, лястовиците, кралчетата и др.

Край тихите горички, високостеблените гори и край реките по дърветата отглежда поколението си и живее сивата врана. Есен се събира на ята и слиза край населените места. Преди дъжд и буря вие навярно сте виждали техните прелети насам-натам и сте слушали граченето им? За замеделските стопани принася полза, защото изтребва вредните насекоми за растенията, мишките и другите гризачи. Яде и мърша. Но за ловното стопанство принася вреда, защото унищожава яй-чйцата и пиленцата на полезните птички.

Тялото на сивата врана е сиво, но главата, крилата и опашката й са лъскавочерни. Краката й са също черни. Гнездото си строи по високите дървета. В него снася до 5 яйца със замърсенозелен цвят и кафеникави петна. Мъти ги 20 дена. При години с голямо разпространение на вредни насокоми и гризачи тя мъти по два пъти в една година.