Николай Боев - Албум за растения и животни

Кукумявката се храни с полски, горски, домашни и други мишевидни гризачи. Не се страхува да напада и много по-едри животни, дори и домашните едри сиви плъхове, от които много котки се боят. По местата, където почива след нахранването си, тя повръща несмлените останки от перца, косми и люспи. Ежегодно едно семейство кукумявки унищожава към 5000 мишки и мишевидни гризачи и голям брой насекоми: нощни пеперуди, гъсеници, скакалци, щурци, бръмбари и всевъзможни буболечки.

Кукумявката е много полезна птица, затова не трябва да се пропъжда, стреля и безпокои. Някои хора, без да знаят това, разпространяват суеверието, че дом, над който тя запее, го очаквало запустяване, болест и смърт. Това са глупави измислици — в такъв дом със смърт са застрашени само непредпазливите мишки.

Кукумявката е дребна птица — отгоре е кафява с белезникави петна, а отдолу светлосива с тъмни шарки. Големите й светложълти очи са насочени напред. Тя има много добро зрение, нощем вижда и при оскъдна светлина. И слухът й е много добър — тя чува и най-малкия шум и бързо се ориентира за посоката му. Ако някъде тихичко писука мишле, тя безшумно долита до него и го сграбчва.

В селищата кукумявките се срещат повече в изоставени сгради или запустели тавани, развалини на сгради и пр. В свободната природа ги има както в окрайнините на гората, така и в полето, особено ако сред него има стари хралупати дървета. А когато няма дървета, тя се крие в кухините на купчините камъни, всред скалите или в подземните дупки на мишевидните гризачи, които е изяла.

През пролетта женската снася от 4 до 6 бели яйчица, които мъти самата тя. Малките кукумявчета са много лакоми.

Обикновено напролет, та чак до края на юли вие навярно сте слушали кукането на тази птица и даже сте броили до колко пъти ще кукне. Това е свързано със стари предания. Когато чуете познатото „ку-ку! ку-ку!“ това значи, че времето ще бъде хубаво и ще има топъл ден. При лошо време тя става неспокойна и не кука. Затова кукувицата е известна като птица-метеоролог. Но знаете ли, че кука само мъжката птица? Женската не кука, не си прави гнездо и не мъти собствените си яйца. Това го прави не от лекомислие, а защото снася яйцата си през големи интервали от време. Пролет всяка седмица тя снася по едно яйце в чуждо, предварително избрано гнездо на някоя пойна птичка. Ако кукувицата прецени, че яйцата на птичката-хазяин са повече, тя ги изхвърля от гнездото и си отлита. Пойните птички не подозират измамата и започват да мътят чуждото яйце. След като се излюпят, малките на кукувицата са твърде лакоми и се развиват много бързо. Те са и много агресивни и избутват от гнездото или яйцата или пиленцата на птичката приемник, защото се излюпват по-рано от тях — само за 12 дни.

Оперението на кукувицата отгоре е пепелявосиньо, а от долната страна е сивобяло с черни напречни ивици. Опашката й е дълга, а човката й е закри вена надолу.

Кукувицата е прелетна птица. Разпространена е в Европа, Африка и Азия, обикновено по гористите места. Среща се и в равнините, и в планините. Животът й протича по дърветата. Храната й се състои от насокоми, личинки, ягоди, яйца и пойни птички, гъсеници и др. В ГДР в стомаха на кукувица са намерени 149 бръмбара и други опасни насекоми.

Рядко в нашата страна освен обикновената кукувица се среща и качулатата (южната)кукувица. На главата си тя има качулче, а на плещите и опашката — бели петна. Отдолу оперението й е по-светло. Животът й е подобен на обикновената кукувица. Тя търси местата, където има свраки, врани и скорци, за да ги използува да й измътят яйцата. Среща се из буковите и дъбовите гори, особено когато са нападнати от гъсениците на гъботворката, монахинята, дъбовата процесионка и др.

Често го наричат „крилат горски лекар“, който преслушва дърветата, открива болните между тях и ги лекува. Това сравнение е съвсем правилно.

Кълвачът е превъзходно нагоден за живот в гората. Той бързо се катери по дърветата и с почукване узнава къде под кората има скрити личинки на вредните дървояди и ликояди. Двата му пръста са насочени напред, а двата назад, за да се закрепва по-добре по кората на дървото, когато лази спирално по него, а твърдите пера на опашката му служат като подпора. Човката му е здрава и удължена — тя му служи като шило или длето, с което дълбае кората и меката дървесина. Езикът му е дълъг, лепкав и на края назъбен като пила. С няколко удара той пробива кората и върхът на острия му клюн попада точно над намерената личинка. Той я издърпва и излапва.