Николай Боев - Албум за растения и животни

Горските мишки и горските полевки приличат на полските, но имат по-ръждив оттенък на косъма. Те също се хранят със семена, но предпочитат горските. Едни от тях огризват шишарките на иглолистните дървета и се хранят с маслените им семенца, други с жълъди и пр. И те си правят складове. Някои се запасяват и с лещници — най-едрите, най-зрелите. Ако случайно собственикът на такъв склад загине от хищници, не всички лешници изгниват в земята. Една част прорастват наедно, вкупом и след време на това място се зеленее гъст храсталак от леска, посаден случайно от горския гризач.

Понякога мишките особено се намножават. През такива „миши“ години често се появяват и повече техни врагове: кукумявки, сови, ветрушки, невестулки и др. Мишките са основната храна на малките лисичета, затова възрастните лисици много ги ловят. Дори ловците чрез изкусно подражаване на тихото църкане на мишките могат да примамят лисицата да се приближи.

Мишките се размножават много бързо. Домашната, а и полската мишка могат годишно да раждат от 3 до 5 пъти по няколко малки. Те са голички, слепички, но скоро се покриват с козина и бързо нарастват. Някои от младите мишки могат още същата година да дадат потомство.

Из непристъпните скалисти места по планинските върхове живее най-силната граблива птица — орелът. Среща се из Родопите, Стара планина и Рила. Той е привързан към жилището си и зимува в нашата страна. Достига на дължина до 1 м, размахът на крилете му достига до 2 м. Има силни очи. Щом забележи плячка, спуска се като стрела върху нея, зашеметява я с крилете си, забива острите си нокти в тялото и, а с клюна си разбива главата и. За миг умъртвява жертвата и я отнася на затънтено място. Там разкъсва месото и го поглъща заедно с костите и перушината, която повръща след известно време. Храни се с животни и птици. Напада сърнета, зайци, диви кози, лисици, агнета и др. Предпочита мишки и други дребни гризачи; макар и рядко, яде и мърша. Мъжката и женската птици излизат на лов заедно. Обичат да се вият на кръгове високо в небето.

Орелът си прави гнездо в скалите или по високите дървета. То е голямо и достига до 2 м в диаметър. Изгражда го от клони, трева, шума и мъх. Открито е за преките слънчеви лъчи, за силните ветрове, снежните виелици, мразовете и бурите. Така природните несгоди каляват орела и той става здрав, силен и смел.

В началото на пролетта, още през март, женската снася до три белезникави яйца с кафяви петна. Тя ги мъти около месец и половина. Малките орлета почват да излитат от гнездото си след около два месеца от излюпването, а напускат семейството през октомври. Тогава започват да водят скитнически живот и се събират на семейни двойки чак след пет-шест години.

Орелът причинява много пакости на хората, но убиването му е забранено, понеже вече е рядка птица.

Освен орела, който обитава скалистите места и затова се нарича скален, различаваме още степен орел, кръстат орел, морски орел, орел-змияр, орел-мишелов, креслив орел (малък и голям), орел-рибар, лешояд и др.

В някои страни дресират орлите и ги използуват при лов на вълци, лисици и др.

Срещат се няколко вида соколи. Големите соколи са вече извънредно редки птици у нас, затова убиването им е забранено. Те свиват гнездо по непристъпните скали или по високите клони на усамотените дървета. Хранят се с разнообразна плячка — ловят различни гризачи (особено лалугери) или птици (гарги, чайки, диви гълъби и др.). В миналото едрите соколи са били опитомявани като помощници на ловеца.

Под защитата на закона са и дребните соколчета, наричани ветрушки или керкенези. Обикновената ветрушка не е голяма птица — има ръста на гълъб. Тя е много красива с пепеливосива глава и опашка и тухленочервеникав гръб и рамена. По края на опашката си има една широка черна ивица, а иначе цялата е изпъстрена отгоре и по гърдите с дребни черни петънца.

Който е видял как лети ветрушката, никога няма да я забрави. От време на време тя спира и се застоява на едно място във въздуха, като трепти бързо-бързо с крилата си. Тя великолепно използува и най-малките въздушни течения и слабите ветрове и лети много ловко. От високо разглежда внимателно земята под себе си и ако открие някаква плячка, спуска се бързо и в следващия миг я виждаме вече как се издига във въздуха и отнася жертвата в свитите си пръсти. Отлита до някое високо място (скала или дебел клон) и там спокойно се наяжда. Тези соколчета се хранят с полски мишки и лалугери, с хомяци и полевки, гущерчета, някои полски птички и особено много с едри и вредни насекоми — най-вече попови прасета, големи бръмбари, щурци, скакалци и пр. С това те допринасят голяма полза на селското и горското стопанство.