Николай Боев - Албум за растения и животни

Привечер обикновено заекът излиза от своето скривалище и скок-подскок отива да се нахрани. Пасе сочната трева, огризва клонките на храстите, а зимно време, когато снежната пелена го застави да гладува, навестява и овощните градини. Тогава огризва кората на овошките и на други дръвчета и може да нанесе големи вреди. От неприятелите си заекът се спасява главно с бяг — дългите му задни крака му помагат не само да прави големи скокове, но и бързо да се катери по стръмни места.

Въпреки че има много врагове, заекът бързо се размножава и затова все още често се среща. Зайкинята ражда обикновено 3 пъти през годината средно по 4 малки зайчета. Първите дни те се спотайват под храстите или всред тревата. От време на време майка им ги навестява и ги кърми с гъсто мляко. Зайчетата бързо нарастват, започват да подскачат наоколо и понеже са им поникнали резците, вече опитват вкуса на сочните тревички. Тогава майка им ги изоставя и те започват да се грижат сами за себе си.

На дивия дългоушко много прилича домашният заек. Но той произлиза от заека-подземник, който не се среща в нашата природа, а живее в по-топлите средиземноморски страни.

Познати са различни породи питомни зайци: едри до 10–12 кг „великани“, сребристосиви чинчила, пухови или вълнести зайци (напр. ангорските) и пр. Зайцевъдството е доходен поминък. Кожите на зайците се използуват главно за палта, шапки, яки и други кожени изделия, а месото им е вкусно и полезно.

Почти из всички наши гори се среща едно малко, пъргаво животно с дълга рунтава опашка — катерицата. Сутрин тя скача от дърво на дърво и си търси храна — лешници, жълъди, орехи, семена от шишарки, гъби и др. Зиме яде пъпките на дърветата. Понякога напада гнездата на пойните птички и изяжда яйцата им.

Тялото и е покрито с жълтеникава или червенокафява козина, която се слива с кората на дърветата. През зимата тя става сива. Отдолу катерицата е бяла, а отстрани по главата — сива. На щръкналите си уши има кичури от косми. Задните и крака са по-дълги, ноктите — остри и закривени. Пръстите на предните и крака са по-дълги и с тях тя може да хваща като с ръце.

Горната устна на катерицата е разцепена и от нея се подават два големи зъба — резци. Тази цепнатина предпазва устата от нараняване, когато животното гризе. Опашката и е дълга и рунтава, служи и като кормило, когато скача. Катерицата вижда и чува много добре. Страхлива е и е много чувствителна към околната среда — когато се разваля времето, става неспокойна и непрекъснато скача от клон на клон.

Катерицата си прави гнездо високо по дърветата от клонки, шума, трева и мъх. То прилича на кълбо, голямо е около половин метър в диаметър и има само един отвор. Някои катерички си правят по няколко гнезда, а други обичат да живеят в хралупите на стари дървета. Нощта катерицата прекарва в жилището си, а денем излиза само при хубаво време. Зиме лежи в гнездото си и се храни със запасите от храна, които е събрала през есента. Живее до 8 години.

Ражда два пъти през годината до 7 катерички. Те са слепи и беззащитни, много от тях загиват рано.

Катерицата има много неприятели — ястребите, лисиците, златките, белките, бухалите и др. Тя се смята за вреден дивеч, понеже се храни предимно с горски семена. Разрешава се да се бие като ловен обект само през зимата, за да се избегне изтребването и. Кожата и не е много ценна, но се използува за направа на кожени изделия и за украса на дамски палта. Месото на младите катерици е вкусно, но тя се цени главно като ловен трофей.

Тя заслужено е получила прякора „гризанка“, тъй като гризе не само храната си, а и дърво, книги — всичко, което може да се гризе. Това мишките правят непрестанно, за да се изтъркат острите им резци, които израстват непрекъснато. Така-че ако нощем не можете да заспите, защото отнякъде се чува „кръц-кръц-кръц…“, знайте, че някоя мишка се грижи да скъси зъбите си.

Тялото на домашната мишка е дълго 6 до 10 см и опашката още толкова. Окраската й най-често е сива.

На нея приличат полската мишка и обикновената полевка. Те са с глинесто сивкав косъм и полската мишка има дълга опашка, а обикновената полевка — по-къса. Те се хранят със семената на разни растения — както плевелни, така и житни. В разширенията на своите подземни галерии мишките складират като в хамбари сухи и зрели семена, понякога и над 2 кг, като нанасят големи щети на селското стопанство.