Николай Боев - Албум за растения и животни

Тялото й е покрито с кафявочерна или сивокафява козина, която на гърба е доста груба, остра, права и дълга до десетина сантиметра. Прасенцата имат сивочервеникава козина с жълти надлъжни ивици. Зрението на дивата свиня е слабо, но обонянието и слухът й са силно развити. Това й помага да подушва и чува неприятелите отдалеч.

Кучешките зъби на глиганите се наричат бойници или глиги. По тях може да се определи възрастта им. При старите глигани те се подават навън от долната челюст. Горните зъби са по-малки и служат за наточване на глигите. С тях глиганите се бранят от кучетата и другите неприятели, изравят корени. Женските имат по-малки глиги. Зурлата е продълговата и заострена, което помага на животните да ровят земята.

Дивите свине обикновено през деня спят или почиват на някое закътано място, а през нощта излизат да си търсят храна. По-възрастните глигани обикновено бродят сами, а по-младите през есента се събират на стада. Старите глигани имат на плещите си една твърда маса (броня, калкан), която ги предпазва при борбите помежду им и с неприятелите.

Дивата свиня ражда веднъж в годината до 12 пъргави прасенца — броят им зависи главно от изобилието на храната. Преди това тя си приготовлява легло в някой храсталак, постила го с шума, трева и мъх. Десетина дни след раждането си прасенцата започват да излизат за храна с майка си.

Човекът е опитомил свинята още преди около 10 хиляди години. Разбира се, първите породи домашни свине са били твърде примитивни и не се отличавали много от дивите си посестрими. Предполага се, че е имало няколко центрове на опитомяване — както в Азия, така и в Европа. По-късно преселването на народите е допринесло за смесването на първите породи домашни свине.

Някои от старите породи свине са по-дребни, каквито са и до днес например дивите двине в Индия. Други са с по-дълъг череп и рило (западноевропейските) или с по-широко и скъсено лице (средиземноморските и азиатските). Всички породи домашни свине лесно се кръстосват помежду си, защото произлизат все от дивата свиня, но от различни нейни под видове.

Една от старите смесени породи у нас е мангалицата, която се отглежда в Северозападна България и в средноевропейските страни. Та е дребна свиня, достига до 130 кг, има къдрав жълтеникав, риж, кафяв или черен косъм. Женската ражда само 5–6 прасенца. Тя е свиня предимно за получаване на мас — започва да отлага сланина още от 6-месечна възраст, а и месото й е изпъстрено с много мазнина.

Пъстрата дерманска свиня е създадена за пръв път от селяните в с. Дерманци, Луковитско. Тя е получена от кръстосването на местната бяла свиня с други породи — английската беркшир, а след това и с германски свине и местната мангалица. Така е била създадена дребна, но издръжлива за предпланинските райони пъстра порода предимно за мас. Теглото й е около 130 кг, но е плодовита — ражда 6 до 12 прасенца, които още в млада възраст започват да отлагат тлъстина.

Широка известност е получила признатата за самостоятелна порода българска бяла свиня, която е развита в две направления — за месо и за мас. Тя е създадна чрез кръстосване на местната дребна бяла свиня с породисти немски свине. Нерезите имат средно тегло 255 кг, а женските — 205 кг. Тази порода е още по-плодовита и е невзискателна — приспособена е както за свободно (пасищно) отглеждане, така и за затворено (оборно) отглеждне. Затова над 85% от отглежданите у нас свине са именно от този тип.

Кучето е станало помощник и приятел на човека още преди 12–15 хиляди години. Отначало то се е приближавало до селищата и се е хранило от останките, които човекът, е изхвърлял край жилището си. Постепенно станало не само пазител на неговия дом, но и спътник по време на ловуванията му.

Днес са познати много кучешки породи — над 300. По външен вид, ръст, цвят и пр. те много се отличават една от друга. В тях обаче са се запазили някои първични белези — те ту приличат на вълка, ту напомнят чакала, а според учените някои от породите са произлезли и от изчезналото вече диво блатно куче. От дивите кучета днес е познато кучето динго, което обитава Австралия и съседните и острови.

Северните народи впрягат кучетата да теглят шейни — такива са ескимоските, гренландските и сибирските кучета. Помощници на пастирите пък са овчарските кучета. Като военни и граничарски са известни кучетата от вълчата порода, договете и пр. Особено своеобразен вид с къса муцуна и намръщено лице има булдогът. От ловните кучета интересни са късокраките дълги дакси (дакели) — ловците ги дресират да се вмъкват в дупките на лисици и язовци и да ги пропъждат оттам. Много красиви, с удължено лице, дългокраки и стройни са бързите хрътки, които като стрела се понасят подир бързоногия дивеч. От разнообразните стайни кучета по-известни са къдравите пудели, тънкокраките ревретки и дребните китайски и дългорунести (японски)кучета.