Николай Боев - Албум за растения и животни

Домашното магаре е запазило някои привички на дивите си прадеди. Така например то не е капризно на храна, а се задоволява с по-сухи растения — изсъхнали треви и тръни („магарешки бодил“), слама, царевичак и пр. Затова отглеждането му е лесно и евтино. Разбира се, магарето не се отказва и от сочната трева и хубавото сено, от овеса и от ечемика, от цвеклото и от морковите и те трябва да разнообразяват неговото хранене.

Цветът на дивото магаре е сив или кафяв до почти черно-кафяв. Има породи магарета с къдрав лъскав косъм. Ако случайно видите магаре, най-често светлосиво, с черни успоредни ивички, които препасват краката му, не се чудете! Тези шарки показват неговото далечно родство с конете, към които спадат и африканските зебри.

Магарето се използува като домашно животно от 12 до 15 години, а живее около 18–20 години. Ежегодно женската ражда по едно магаренце, което е много мило животно — с едра глава, дълги ушички, големи очи и много игриво. То постоянно припка около майка си, следи я и не смее да се отдалечи.

Магарето се кръстосва с коня. Кръстоските — катъри или мулета — като по-яки животни се използуват за пренасяне на товарите в планинските местности.

Кравата е станала домашно животно преди повече от 8–10 хилядолетия. Тя произлиза от дивото говедо (тура). Той се отличавал с едър ръст и буен нрав. Бикът е бил лъскаво черен със сребриста белезникава ивица на гърба и ръждива розетка от козина на челото. Рогата му били дълги и остри на края. Никой не смеел да нападне свирепия тур. А дивата крава (турицата) била по-дребна на ръст и с ръждивокестенява козина. Туровете били обект на лов и броят им постепенно намалявал. Последната дива крава умряла в Полша през 1627 г. Оттогава този вид изчезнал от лицето на земята.

Днешните говеда са различни по външен вид — пъстри и едноцветни, дребни и едри. По-малки са говедата, които в миналото се използували като впрегатен добитък. Най-едри са месните породи. Нашенските породи — сивото говедо (особено искърското) и дребното късорого говедо от планинските места на Родопите — са имали смесено предназначение.

Старите породи говеда не са много продуктивни на мляко, но пък са съвсем невзискателни. Те не са придирчиви към храната, издържат на студ и са устойчиви на заболявания. Чрез кръстосване на местните породи с чуждестранни говеда техните качества много са подобрени. Такива са червеното българско (садовско) говедо, кафявото българско, кулекото и др.

Млечността на кравите е средно 2500 до 3500 л на година. Но някои млечни породи дават 2–3 пъти повече мляко — от 6000 до 10 000 л на сезон. Световният рекорд на най-млечната крава е 19 064 л. Някои руски породи крави са известни със своята голяма млечност (костромската, ярославската и др.).

Домашното говедо живее 18 до 20 години. Но някои по-стари крави, макар и вече на „преклонна“ възраст, могат да ни учудят със своята непрекратена млечност. Една такава 18-годиш-на крава от подобрена местна искърска порода в ДЗС „Г. Димитров“ при добро хранене е дала за около 300 дни 4897 л мляко, или над 16 л дневно.

Днес храненето на кравите е богато и разнообразно. Краварниците на кооперативните стопанства са хигиенични и просторни, обслужването е механизирано. Сега един работник може да се грижи за около 50 крави.

Домашният бивол и досега има диви сродници в тропическите гори на Южна Азия и в Африка. Той произлиза от индийския бивол и е бил опитомен вероятно преди около 5 хилядолетия. В Индия дивите биволи живеят в джунглите край реки и блата и предпочитат да се хранят с водни и крайбрежни растения. Те пасат обикновено през нощта и призори, а щом изгрее слънцето, се отправят към водата. До вечерта прекарват потопени в нея.

Докато домашното говедо е забравило много от дивите си привички, биволът ги е запазил. Той не се доверява на непознат човек, но много добре познава стопанина си и членовете на неговото семейство. Мъжкият бивол е много предпазлив и раздразнителен, от него може да се очаква всичко. Този му все още див нрав е причина биволът да не се поддава лесно на отглеждане в животновъдни ферми.

Биволът обикновено е изцяло черен. Белочелите се наричат „брези“ биволи. Съвсем нарядко се срещат чисто бели биволи и техните косми вместо черен пигмент съдържат въздух, затова изглеждат бели.

Млякото на бивола е по-гъсто и почти два пъти превишава кравето по масленост, а е по-богато и на белтъчини. Средната годишна млечност на една непородиста биволица е около 700–800 л. У нас в ДЗС „В. Коларов“ от биволицата Ария са били получени около 4000 л вкусно мляко.