Николай Боев - Албум за растения и животни

Разпространени са два типа ловни кучета гончета, които откриват дивеча по следите, проследяват го и го подгонват така, че да може ловецът да го стреля, и птичари, които откриват птичия дивеч и правят стойка преди излитането му, за да подскажат на ловеца да бъде готов за стрелба.

Днес едни от най-едрите кучета са санбернардското, което изчезва (на това куче-благодетел много загубени в Алпите пътници дължат живота си, защото ги е спасявало от смърт) и нюфаундлендското куче, което е и добър плувец.

Кучетата се използуват и за разни научни опити. Затова по идея на акад. А. И. Павлов в Колтуши край Ленинград, е издигнат паметник на кучето.

През мразовцтите зимни нощи, когато луната изгрее над заскрежените дървета, понякога из непристъпните места на балкана се чува зловещо проточено виене. Това е страшният вой на глутница гладни вълци, тръгнали да дирят плячка. В дълбокия сняг се забелязват следите им — те се движат във верига един след друг, като винаги стъпват в дирите на предния. Това ги улеснява при движението.

Вълкът е хищник. Живее из гъстите гори, далеч от населените места. Прилича на голямо куче. Отличава се по силно окосмената и рунтава опашка, която държи винаги права и увиснала. При бягане тя му служи като кормило. Ушите му са заострени и стърчат изправени. Предната част на тялото му е по-висока. Краката му са много здрави. Когато бяга, стъпва на пръстите си и това му помага да преминава големи разстояния, без да се умори — развива скорост до 60 километра в час. Понякога преминава по 100 километра за един ден. Живее до 20 години.

Вълкът е много предпазлив. Очите му са изцъклени с черни зеници, зрението му е добро, но по-слабо от слуха. Ноздрите му са влажни и отворени. Подушва плячката и неприятелите си отдалеч. На тегло достига 60 кг, а понякога и повече. Тялото му е покрито с гъста и груба сивожълтеникава козина. През зимата тя е по-дълга, по-гъста и червеникава. Има здрави челюсти и силно развити кучешки зъби. Те му помагат да разкъсва лесно животните.

Храната си търси обикновено през нощта. Не напада близко до леговището си. Яде диви и домашни животни. Когато няма месо, яде и плодове. Напада хората по изключение, и то само зиме, когато е изгладнял. Ограбен от хайка, той е много страхлив.

Малките вълчета приличат на сиви кученца — мили и игриви. През периода на кърменето за изхранването на малките и вълчицата се грижи главно вълкът. Наесен порасналите вече вълчета тръгват за храна на глутници по 7–8 заедно. Обикновено ги предвожда майка им.

Вълкът е вреден и трябва да се унищожава. Освен че е враг на добитъка, той е и преносител на болестта бяс.

Всички са слушали и чели приказки за горската хитруша — лисицата. Тя е хищник, подобен на вълка, но е по-малка от него. Живее в хралупи и в дупки из скалите. Жилището й винаги има много изходи и се познава отдалеч по острата неприятна миризма на хищник и мърша.

Тялото на лисицата е гъвкаво, покрито със сивочервеникава или жълтеникава козина, която тя сменя два пъти през годината — пролет и есен. В по-високите гористи места козината и е по-червеникава. Зиме тя е по-дълга, по-гъста и по-пухкава. Имай лисици с матовочерна козина. Устните, бузите, гушата и една ивица от краката и са бели, а лапите и ушите — черни и щръкнали. Опашката и завършва с бели косми.

Краката на лисицата са къси, затова тя не може да бяга продължително време като вълка. Провира се лесно из храсталаците, ходи безшумно. Пръстите на краката й имат меки възглавнички и здрави нокти, с помощта на които тя може да се катери по скали и наведени дървета. Понякога издава особен хрипкав лай, подобен на лаенето на малко кученце. Лисицата може да плува. Има силно обоняние и подушва отдалеч. Слухът й е силно развит. Зрението й през деня не е много силно, но в тъмнината вижда добре — зениците й се разтварят като на котката.

Излиза за храна обикновено нощем, и то сама. Много рядко излизат на лов по две лисици, и то през студените зими. Тя дебне и хваща изкусно плячката си. Напада зайци, сърненца, мишки, птици, насекоми. Лови риба из бистрите планински потоци. Яде също грозде и плодове. Прави много пакости на стопанствата, защото напада кокошките. Често се преструва на умряла, влачи се по корем и си служи с много други хитрини, докато се приближи до плячката. След това с бърз скок се хвърля върху нея, сграбчва я и я отнася надалеч, за да я изяде.

През април — май лисицата ражда до 7 малки слепи лисичета, които проглеждат след около половин месец. При отглеждането им взема участие и бащата. А когато се случи майката да загине, бащата продължава грижите си за тях, докато порастат. Отначало лисичетата бозаят от майка си, а след два месеца започват да излизат на лов с родителите си. Лисицата живее до 15 години.