Николай Боев - Албум за растения и животни

Повечето ветрушки са прелетни птици и зимуват в Африка, но понякога някои от тях остават да зимуват у нас в по-топлите места. Правят си гнездата по непристъпни скали, в хралупи на стари дървета или пък заемат изоставени гнезда на врани. Те се настаняват и в някои големи градове, където отглеждат малките си по покривите на по-високите сгради и ловуват в околностите на града.

Ветрушките са полезни птици и трябва да ги ценим.

Ястребът е граблива птица, много разпространена в нашата страна. Среща се из горите и младите шубраци край населените места. При нападенията си той е толкова дързък, че преследва и връхлита жертвата си дори в дворовете. Често малки пиленца са били сграбчвани и отнасяни от ястреб пред очите на хората. Бърз като стрела, той се спуска към жертвата, ловко я сграбчва с ноктите, убива я с клюна си и след миг я отнася надалеч, за да я изяде. Лети много бързо. У нас живее като постоянна, зимуваща тук и като прелитаща наесен от север птица. Храни се освен с домашни и диви птици, още и със зайци, катерици, плъхове и др.

Тялото на ястреба отгоре е сивокафяво, а на гърдите и отдолу по корема е белезникаво с тъмни напречни ивици. Женската отгоре е по-кафеникава и е по-голяма от мъжкия. Ястребът се отличава от сокола по това, че крилете му са по-къси, по-широки и по-закръглени. Краката му имат отпред широки щитчета, докато при соколите те са покрити с люспи, наредени мрежовидно. Освен това ястребите нямат остър зъбец на горната половина на клюна си и нямат врязка в долната получовка.

Гнездото си прави от клонки, трева и мъх високо в клоните на дърветата. Диаметърът му понякога достига до един метър. Една двойка ястреби си строи за няколко последователни години по 3–4 гнезда.

През началото на май женската снася 3 до 5 яйца, зеленика-вобели с кафяви петна. Мътят ги и двамата родители около един месец. Малките ястребчета напускат гнездото през август. Отначало скитат сами, а след две години образуват ново семейство.

Ловът на ястребите е разрешен, тъй като те нанасят големи щети на хората, като нападат домашните птици.

У нас се срещат ястреб-кокошар, ястреб-врабчар и късопръст ястреб, който прелита от Мала Азия.

Мнозина са слушали за него най-различни истории — и верни, и неверни. Малко са обаче онези, които са го виждали жив всред природата. А той е птица, която прави силно впечатление. Едър на ръст, с бухлата глинестокафеникава перушина, изпъстрен с черни и по-светли шарки. Очите му са големи, с жълто-оранжев цвят, разположени отпред на лицето. Отстрани на главата има два кичура дълги пера и тези стърчащи китки се наричат „уши“. Бухалът изглежда по-едър, отколкото е в действителност, защото перушината му е дълга и рехава.

Той е типична нощна птица. Залезе ли слънцето, напуска скривалището си, където е денувал, разперва криле и безшумно се понася в околността на разузнаване за плячка. Когато лети, изглежда много голям — размахът на крилете му е 1,60 до 1,80 м. Движи се безшумно и плавно и изненадва своите жертви, които не успяват да се скрият и избягат от него. Слухът му е превъзходен — той долавя и най-тихото църкане на полска мишка или лекото птиче шумолене. Зениците на очите му нощем се разтварят много и той вижда добре дори на слабата лунна светлина.

Какво ли не лови бухалът — мишевидни гризачи и катерици, врани и гарги, по-едри болнави животни, зайци, а понякога и риби, насекоми или жаби. Бухалът зиме остава по нашите места. Тогава повече лови птици, прелитащи у нас от северните страни. Несмлените останки от изядената храна (птича перушина, козина от бозайници, люспи от риби и влечуги и др.) бухалът изплюва, повръща ги. По тези изплювки (погадки) зоолозите изследват храната му и установяват ползата от него. В северните страни бухалът е и дневна птица, тъй като тези райони са слабо населени, а денят и нощта са много дълги.

Гнездото си бухалът прави по скални издатини, рядко на земята, а понякога заема и гнездото на някоя от своите жертви. Женският бухал снася от 2 до 5 бели яйца, които мъти 35 дни. Малките бухалчеща отначало са покрити с дълъг бозов пух и донякъде напомнят живи къдели от мека вълна. Те скоро се преобличат с бухнат перушинен костюм.

Бухалът е вече извънредно рядка птица. Затова навсякъде е поставен под закрила.

Дом се спусне вечерният здрач, тя напуска своето скривалище и тогава можем да я видим. Обича да каца на високи обзорни места: по телеграфните стълбове, по покривите на сградите, по комините, по дърветата. Оттам тя издава своя типичен крясък: „кукумяу, кукумяу“ или пък бързото „кви-кви-кви“, внимателно оглежда околностите и търси плячка.