Николай Боев - Албум за растения и животни

У нас се среща още и полската врана. Тя се нарича още посевна врана. Тялото й е металночерно. Нея може да срещнете по плодородните полета в близост до горички. Идва напролет от северните страни, но понякога гнезди и у нас и то на колонии. Яйцата й приличат на тези на сивата врана, но са по-светли. Скита на ята.

Най-едрата птица от семейството на враните е гарванът. Заселва се край реките и в гората. Вие сте слушали за грозното му грачене. В приказките е описват като зловеща птица. Но той принася полза на селските стопани и е известен като „санитар“ на природата, понеже се храни с насекоми и плевелни семена, а понякога яде и мърша. Затова го наричат и гарван-мършар. Човката му е мощна и извита надолу. С нейна помощ лесно убива малки птички, гризачи и всичко, което може да надвие. Оперението му е металночерно с виолетовосинкав оттенък.

В Лондон враните се смятат за носители на щастие. В Тоуър към кралската гвардия отглеждат изкуствено няколко десетки черни врани. Всяка врана носи име и презиме и е почти питомна.

У нас се срещат от врановите птици още гаргата, свраката, сокерицата, сойката, хайдушката гарга и др.

Можем да смятаме яребицата за братовчедка на домашната кокошка, Те наистина са сродници. Дори на някои места у нас наричат дребните безпородни селски кокошчици „ярабати“. С тази дума се означава тяхната особена окраска — земнокафеникава перушина с пръснати тук-там по-светли пъстринки като малки сламчици. Такава защитна окраска има и яребицата. Това много и помага — когато е по стърнища, ливади и поляни, трудно се забелязва. Мъжката яребица се отличава от женската по това, че на гърдите си има голямо чернокафяво петно във вид на подкова.

Яребицата е повече пешеходна птица. Тя обича да ходи, да бяга. Излита без желание, когато врагът я изненада и тя трябва да се отдалечи от него. Иначе предпочита да се крие в тревата и всред храсталаците. Крилете и са къси и тъпи, затова тя не лети нито надалеч, нито на високо. Затова пък краката и са яки и силни. Тя също като кокошката обича да рие пръстта. Оттук изравя червей, оттам семенце. Съгледа ли насекоми или гъсеници, паячета или други дребни животинки, охотно ги изкълвава. Между насекомите, които унищожава, влизат и множество вредители на селското стопанство. Затова добрите стопани се радват, когато в обработваемите места се заселят повече яребици.

През зимата яребиците живеят на ята. Ако някоя яребица съгледа неприятел, известява с къркане на ятото; открие ли повече семенца, повиква и другите. Нощуват събрани на куп една до друга — така зимният студ по не е страшен за тях.

С избуяването на пролетната растителност яребицата си намира в някое скрито място трапчинка, която и служи за гнездо. Там снася от 8 до 15 (понякога и до 24) яйца. Новоизлюпените малки яребичета много приличат на пилетата на безпородните кокошчици, но са по-дребни. При опасност майка им или баща им изкъркват тревожно и всички яребичета се заковават на място и заприличват на изсъхнала бучка пръст или на купчинка суха трева. Родителите им се преструват на ранени и така измамват и отдалечават неприятеля.

Из широколистните гори, обикновено край реките и из храсталацте и шубраците, в близост до нивите и ливадите, се среща една много красива и едра птица — фазанът. У нас от незапомнени времена постоянно живеят колхидският, пръстенчатият и монголският фазан. Напоследък грижите на ловните стопанства стават все по-големи за непрекъснатото им увеличаване. Тяхната красота е пословична. Може би народът е имал фазаните предвид, когато е измислил в приказките, че е живяла на земята „жар-птица“.

На тегло фазанът достига до 1,5 кг. Женската е малко по-дребна. Опашката му е красива, дълга, заострена, жълтозеленикава. Сутрин и привечер той излиза за храна, която се състои от насекоми, червеи, охлюви, личинки, гущери, мишки и др. Обича да ходи по земята. Често кълве колорадския бръмбар, който напада картофите и така помага на селските стопани. Излита само когато е принуден. Гнездото си прави на земята. Снася десетина яйца, които мъти 25 дни. Есен фазаните се събират на ята.

По-невзискателен към средата, в която живее, е монголският фазан, но у нас той се развъжда по-рядко. Монголският прилича на колхидския фазан, а колхидският и пръстенчатият се отличават по това, че на шията на пръстенчатия има един бял пръстен, а и оперението му е по-светло.

И трите вида фазани са красиви и полезни ловни птици. Месото им се смята за деликатес. В Европа се срещат и други видове — пъстър, тъмнозелен фазан и др.