Николай Боев - Албум за растения и животни

По блатата и реките на страните от Далечния изток живее черноклюната гъска, от която в Китай и в СССР се отглежда лебедоподобната домашна гъска. Тя е с изправена походка и права шия, а особено характерна е подутината в основата на човката й.

На цвят домашните гъски са различни — сиви, бели, пъстри. Има с права и с къдрава (висяща) перушина. На едни патетата са пъстри, на други са покрити само с жълт пух. Докато дивата гъска снася само 5–6 яйца, някои добре хранени домашни гъски годишно снасят по 70 до 100 яйца, от които всяко едно тежи 150–200 г. Безпородната домашна гъска тежи само 3 до 5 кг, а добре угоената германска порода елценски гъски може да надмине 15 кг.

Това оригинално бавноподвижно животно напомня донякъде жив малък танк. Бронята му се състои от плоски костни плочки. От горната си страна те са покрити с пъстри лъскави жълточерни рогови пластинки. От предната страна се подава страхливо главата и оглежда околността. Отстрани се протягат свитите месести крака — те са покрити с едри твърди люспи. Ноктите на костенурката са дълги и яки, с тях тя добре дълбае земята. Зимува заровена в пръстта, а напролет сама се откопава и излиза навън.

Костенурката не може да се спаси от неприятел чрез бягство. Появи ли се враг, тя скрива главата и нозете си в защитната броня и чака да отмине опасността.

Костенурката пасе сочни листенца, обича ягодите, окапалите от дърветата и храстите сочни плодове, но понякога вкусва и малко животинска храна — попаднали на пътя й гъсенички, мокрици или насекомни личинки.

Дойде ли юни, времето за размножението и, тя си избира огряно от слънцето припечно място. Там изкопава трапчинка, в която снася няколко бели яйчица, обвити с тънка мека ципеста покривка. След като ги зарие и покрие трапчинката с пръст, костенурката добре утъпква мястото, отдалечава се и повече не се грижи за съдбата на яйцата си. А от тях, стоплени от лятното слънце, се излюпват дребни костенурчета с полупрозрачна рогова покривка. На ръст те достигат от 3,5 до 4,5 см. През ноември, щом времето се захлади, те сами се закопават в земята и спят непробудно под снежната пелена. Пролетното затопляне ги събужда и те са така изгладнели, че бързат да се на-пасат със сочна трева.

На сухоземната костенурка много прилича блатната. Тя е с по-плоска и сивозеленикава тъмна коруба. Понякога бронята и е почти черна, но най-често е изпъстрена с жълтеникави точки. Тази костенурка се среща по речните разливи и блатата, обича да излиза на припек по брега. Храни се най-вече с рибки, попови лъжички, личинки на водни насекоми и пр. А в Черно море съвсем нарядко като неочаквани гости се появяват от време на време и големите океански костенурки, които идват от океана през Средиземно море.

Докато го видиш, изчезва, така мигновено се шмугва в храстите. И гущерът, както змията и костенурката, е влечуго, но каква разлика в скоростта на движенията им. Тялото му е покрито с рогови плочковидни люспици, които предпазват кожата му от нараняване, ожулване и отъркване, особено при влаченето на тялото му по твърдата земя.

Най-големият наш гущер е зеленият. На дължина достига до 0,5 м, но почти 2/3 от тялото заема дългата му опашка. Той е ярко зелен, със синя гушка и бледожълт корем (младите зелени гущери са кафеникави с две светли надлъжни ивици по гърба). Неговото жилище е или изоставена дупка на някоя полска мишка или сам си я изравя, а понякога почива и в хралупа на дърво. Както всички гущери и той обича да се припича на слънце, но гледа да е близо до жилището си или купчина камъни, клони и пр., за да може веднага да се скрие при появяване на опасност.

Храни се със стоножки, паячета, мокрици, но най-много с насекоми — скакалци, щурци, бръмбари и пр., а дори и с по-дребни гущерчета.

Женският гущер снася 10 до 20 бели ципести яйчица. Те се излюпват от слънчевата топлина и от тях излизат малки 7-8-милиметрови гущерчета, които се пръсват веднага наоколо и заживяват самостоятелно.

Наесен гущерът се скрива в своето подземно скривалище, въвира се по-надълбоко и изпада във вцепенение (летаргия). Така той спи зимния си сън до пролетното раззеленяване.

Ливадният гущер е подобен на него, но е по-дребен — дълъг до 30 см с опашката. Среща се по ливади, поляни, пасища и затревени открити места. Той е пъстро зеленикав, особено мъжкият пролетно време има много ярка окраска. Младите имат отгоре 3 светли надлъжни ивици, оградени с по-тъмни. Много често, тъкмо сме го хванали и в ръката ни остава само неговата откъсната опашка, а той избягва. Така в природата гущерът спасява живота си. След това опашката му отново пониква, но люспите и са оцветени в друг цвят. По припечните скалисти места живее още по-малкият скален гущер. Той е сив и отгоре с черни шарчици, наредени като „рибена кост“.