Николай Боев - Албум за растения и животни

Днес обикновената тежина на шарана е около 10 кг, но в миналото са улавяни шарани с тегло до 60 кг и дължина на тялото до 1,5 м. У нас през 1974 г. най-големият шаран е уловен в р. Росица с дължина 104 см и тегло 20 кг.

Шаранът се храни с ларви на насекоми, червеи, планктон, водни растения и др. Храната си търси по дъното на водата, а когато не я намери, се изкачва и по горните водни пластове. Има добро зрение. Слухът му е извънредно остър. Той различава даже четвъртина от тона. Размножава се през април-юни, като хвърля хайвера си по едни и същи места при температура на водата около 18°С, и то по плитките, спокойните и огряни от слънцето места. Хайверът си хвърля рано сутрин или привечер. Малките шаранчета се излюпват за около 2,5 месеца.

Сред укротените боди на Дунав, а също и-по средните и долните течения на нашите по-големи реки и някои от блатата ни живее най-едрата наша сладководна риба — сомът. Улавяни са сомове дълги до 5 м и тежки до половин тон. През 1974 г. най-голям сом е уловен в р. Росица с дължина 188 см и тегло 35,5 кг.

Сомът е твърде чудновата риба на външен вид. Има голяма, мустаката глава, голяма уста, а за да задържа по-лесно плячката си, има множество закривени навътре зъби. Очичките му са малки. Тялото му отгоре е сивочервеникаво или тъмнозеленикаво и завършва с дълга опашка. Тя му придава по-голяма устойчивост и мощност при плуването. Окраската на талото му се мени в зависимост от водната среда в която живее. Отстрани сомът е с по-светла окраска, изпъстрена с по-тъмни петна. Перките му са тъмносини, а по средата — жълтеникави.

В сравнение с другите риби сомът има по-малки изисквания и понася по-леко тинята и намаляването на кислородното съдържание на водата. Има бръз растеж, — за 2–3 години може да стане дълъг до 80 см с тегло до 5 кг. През май-юни при температура на водата 18 до 25° С, с помощта на опашката и муцунката женската си изравя гнездо с правоъгълна форма, в което хвърля хайвера си. Това става при спокойни води през два дни, обикновено от 20 до 23 ч. Тогава сомовете се събират на двойки и охраняват заедно гнездото от другите риби. Яйцата се излюпват за около два месеца.

Сомът е хищна риба. Храни се с дребни рибки и шаранчета, жаби, раци, водни плъхове и др. Но по света се срещат най-различни видове сомове. Има такива, които се хранят само с растителна храна, а други са сомове-паразити. Те се впиват в кожата на големите риби и ги изсмукват.

През последните години в нашата страна започна широко изкуствено развъждане на сома. Построяват се специални разсадникови басейни.

Сомът е интересен обект и за спортистите-риболовци. Понякога увлечен; в гонитбата на плячката си той изскача на повърхността на водата, след което с тежък плясък отново потъва в разпенената водна повърхност.

Из кристалните боди на планинските езера и потоци често може да чуете плясъка на пъстървата, която се мята на повърхността, за да улови във въздуха водно бръмбърче, пеперудка или някое насекомо. След миг тя се извива и плиснала та вълна я скрива от погледа ни. Гъвкавото тяло на пъстървата е белязано с червени точици, заобиколени от бели или сини пръстенчета, сплеснато е и покрито с дребни люспици.

У нас се срещат три вида пъстърва: балканска, дъгова и сивен. Дъговата пъстърва се отличава от балканската по това, че й липсват червените петна, но има ивици от двете страни на тялото си, които са обагрени с цветовете на небесната дъга. Оттук произлиза и името й. Балканската пъстърва в повечето случаи е маслиненозеленикава, а отстрани е бяла до златиста. Общият цвят на тялото на пъстървата е в зависимост от средата, в която живее.

Сивенът прилича на балканската пъстърва, но живее в по-студените води. Гърбът му е маслиненозелен с тъмни ивици и петна. Мъжкият има на корема червеникава надлъжна ивица.

Пъстървата е много предпазлива, хищна риба. На дължина достига понякога дори до половин метър. Теглото й обикновено е около 250 г. Тя живее до 10 години.

Есен (октомври-ноември) пъстървите се насочват нагоре срещу течението на реките и потоците. Там женските подбират подходящо място, очистват дъното с удари на опашката, изравят трапчинки, подобни на голямо гнездо и заравят с пясък и камъчета оплодения хайвер (от 500 до 2500 яйчица). В продължение на около половин месец женската пази хайвера от други пъстърви. В зависимост от температурата на водата малките се излюпват за 60, та дори до 200 дни. през април-май. Половин месец след излюпването младите пъстърви се спускат по течението на реката.