Николай Боев - Албум за растения и животни

Някои видове оси са полезни, защото се хранят предимно с гъсеници и вредни насекоми. Най-голямата и най-опасна оса у нас е стършелът. Той също е нашарен с черно и жълто.

Става дума за медоносната пчела, която се отличава от другите видове диви пчели. Вкусът на меда познава дори и мечката, която с риск да бъде нажилена от разгневените пчели се покатерва по дърветата да търси в хралупите меда им. Пчелното млечице допринася за оздравяването и укрепването на много преболедували слаби хора. Пчелната отрова пък се използува против ревматизъм, радикулит и други болести. Различни приложения в техниката намира пчелният восък. Овошките се отрупват с плод благодарение на пчелите, които кацат от цвят на цвят и така ги опрашват.

Пчелите си изграждат от восък големи пчелни пити ц за да ги улеснят, хората им поставят в кошерите рамки с готови восъчни основи за питите. Изградените шестоъгълни килийки служат или като складчета за мед, или като стаички, в които се развиват личинките на пчелите. По-големите клетки са за отглеждането на мъжките пчели (търтеите), а най-големите, с неправилна форма, са за размножаващите се пчели (цариците или майките). Останалите са за женските пчели — работнички.

В един кошер живее една пчелна майка. Тя снася на денонощие средно по 1200 до 2500 яйчица. От неоплодените яйчица се излюпват търтеите. Те не работят като другите пчели, затова след оплождането на царицата работничките пропъждат търтеите от кошера. От оплодените яйчица се излюпват или работнички, или царици (съвсем малко на брой). Преди зазимяването броят на работничките намалява до 10–20 хиляди, за да може да стигне храната. Лете броят им се повишава до 60–70 хиляди.

Презимуващите пчели живеят по 8–9 месеца, летните — по 1–2 месеца, а царицата — до 5 години. През лятото една част от пчелите със старата царица се изселва и каца на някой клон. Ако пчеларят не прибере веднага отделилия се рой в нов кошер, той може да го загуби. Ако се грижи добре за пчелите, подхранва ги за зимата и им намира добра цветна паша, пчеларят ще получи много мед. Обикновено от един кошер се добива около 15–16 кг мед, но има и рекордни добиви — от 60 до 100 кг.

По износ на мед България е една от първите страни. Нашата богата природа предлага много благоприятни места за цветна паша на пчелите.

Чуем ли пискливото му звънене, знаем, че той ни е открил и че ако сме неподвижни, ще се „приземи“ или на лицето или на ръката ни. Забива в кожата шиловидното си острие, изпуска с плюнката си вещества, крито предизвикват приток на кръв и прободеното кожно капилярче и лакомо смуче… Всичко дотук е вярно, освен едно: това беше „тя“, а не „той“. Защото мъжкият комар има по-слаби челюсти и никога не смуче кръв, а се храни само с растителни сокове. И женският отначало е вегетарианец. Но когато ще трябва да снесе яйца, започва да чувствува глад за кръв. След кръвосмученето, ако пролетта е позатрплила вече блатната вода над 10–11°, снася по тихото водно ниво към 150–200 яйчица. Те са плаващи — поединично или на групички. От тях след 2–3 денонощия се излюпват плаващи и гмуркащи се комарени личинки, които дишат атмосферен кислород. Много са лакоми — хранят се с дребни водни организми и нишковидни водорасли. Само за един месец увеличават ръста си 8 пъти, като 3 пъти сменят тясната им вече обвивка с по-широка и по-удобна. Ако температурата на водата е към 20-25°, личинките завършват развитието си за 3–4 седмици, а при 25-30° — само за 8–10 дни се превръщат в главеста плаваща какавида. Вътре в нея личинката се преобразява на млад комар. Тогава кожицата на какавидата се разпуква откъм гърба и се разтваря. Младият комар, с още меки и неукрепнали крилца, стои известно време в тази кожеста лодчица — какавидената обвивка.

Комарът притежава само една двойка крила. Маларични-ят комар е по-дребен и по-тънък. Дълъг е от 0,6 до 10 мм. Обикновено не се издига на повече от 15–20 м височина и не се отдалечава на повече от 1–2 км от родното си място. Заселва се близо до спокойни разливи и блатисти места с повече свободна водна повърхност и по-богати на нишковидни водорасли, но използува също така всяко водно място — дори събраната дъждовна вода в хралупите на дърветата.

Мъжките комари живеят само няколко дни, а женските — към 2 месеца. За едно лято се излюпват 4–5 поколения комари.

Борбата против комарите се води както чрез засипване и пресушаване на локвите и мочурливите места, така и по химичен път.