Николай Боев - Албум за растения и животни

Женската пеперуда обикновено снася яйчицата си (общо 250–300) по долната повърхност на листа. Просто те са залепени на купчинки от по 20–30 златожълти яйчица. След 10–14 дни от тях се излюпват малки гъсенички с яки челюсти. Те лакомо гризат зелевите и други листа, бързо нарастват и три пъти сменят кожицата си — преобличат се. След това гъсеничката търси някое по-скрито място, закрепва се и се омотава с паяджина, която изпуска, свива се неподвижно, покрива се с кожица и се превръща в какавида. Вътре в какавидата пък гъсеничката се превръща в пеперуда, която пропуква кожицата и се измъква от нея. Изсушат ли се свитите и надиплени крилца, изпънат ли се, тя вече е готова за полет. Кратък е животът на пеперудата. Тя се подхранва със сокове от различни растения и така живее докато снесе яйцата си.

При други видове пеперуди презимуват не какавидите им, а някои от самите пеперуди, скрити в цепнатини по дървета или скали. Рано напролет те излитат.

Много от видовете пеперуди са вредни за народното стопанство, защото гъсениците им се хранят с листата и плодовете на овощни и горски дървета, на зеленчуковите и други растения и ги опасват. Затова срещу тях се води химична борба — както против гъсениците, така и против яйчицата им.

Всеки знае, че паякът е тъкач. Неговата тъкачна фабрика е коремчето му, където се намират паяжинните жлези. Всяка малка мухичка, попаднала в изкусно изплетената паяжина, остава пленена — малките лепкави капчици по мрежата добре я придържат към нея. Паякът, скрит в своето скривалище, по разтърсването на мрежата разбира каква плячка е уловена. Той пристига, захапва я, доомотава я с повече паяжинни нишки и я изсмуква на самото място. Здравите челюсти на паяка му служат както да нарани жертвата си, така и като оръжие, за да се бори против другите паяци. До челюстите си има отровни жлези, с чиято отрова умъртвява плячката си. Излишно се страхуваме от паяците. Ние не сме мухи и тяхната отрова е твърде слаба за нас.

В тропическите страни има много едри паяци — птицеловци, в чиито яки паяжини попадат не само едри бръмбари и големи пеперуди, но и малки дребни птички.

Някои наши полски паяци към края на лятото се разселват по нови места именно чрез паяжините. Те ги яхват като летящо килимче и вятърът ги отнася много надалеч. Над руските степи понякога се срещат цели летящи облачета от множество пътуващи върху летящи паяжини паяци.

Има паяци, които въобще не умеят да тъкат паяжини. Тях можем да ги видим по припечните камъни, по стените, дъсчени-те постройки и пр. Те дебнешком и с пробягване се приближават до кацналата муха и с внезапен скок хищно я сграбчват, умъртвяват я и я отнасят на скришно място. По спокойното водно ниво също така сноват чевръсто паяци, които търсят водни насекоми. Сребърният воден паяк не само че е добър плувец, но и водолаз — той си изтъкава под водното ниво, между стъблата на водните растения, дом със стени от гъста паяжина. Тя не пропуска въздуха, който той донася там, и с него изпълва неподвижния си блатен батискаф.

Паяците се размножават с яйца. Някои паяци носят със себе си яйченото пашкулче, докато се излюпят паячетата. А женският паяк тарантул дори обръща многояйченото пашкулче винаги към слънцето, за да се грее по-добре и по-бързо да се излюпят рожбите.

Наричаме го „рачо-осмокрачо“, но това не е съвсем точно. Ракът има наистина четири двойки крака за ходене, но и една друга двойка за лов и отбрана — това са щипките му.

Той е водно животно. Отгоре е сивозеленикав или кафеникав — почти като тинята по дъното на реките и езерата (само варените раци са червени!). Обича да се крие между подводните камъни, корени и стъблата на растенията. А има защо да се бои — много животни знаят, че е вкусен.

Както рибите, така и ракът, понеже е водно животно, диша с хриле. Той е плувец, краката му служат за весла. Храни се почти с всичко. Отдаде ли му се случай да издебне и улови рибка с щипците си, изяжда я. Подуши ли с доброто си обоняние, че някъде по дъното има мърша, отправя се към нея.

Ракът има два дълги нишковидни мустака (наричат ги „антени“), чрез които се осведомява къде има преграда, за да завие, къде има отвор, за да премине. Мустаците на рака са много чувствителни и с тях той долавя и най-малкото колебание и движение на водата. Така именно той узнава дали се приближава дребна животинка и се спотайва, за да издебне жертвата си, или пък идва едър враг, от който трябва да се скрие навреме.