Николай Боев - Албум за растения и животни

Ракът се размножава, като снася яйчица (50 до 500 на брой). Женската ляга на гърба си и залепва снесените яйчица по долната (коремната) страна на своя главогръд, така че след това тя си ходи с тях и ги носи под себе си, докато се излюпят.

Едни от раците имат удължено тяло — това са правите раци. Те се срещат по тихите течения на реките и езерата. Движат се в една посока (праволинейно). Затова се наричат прави раци. Кривите раци ходят встрани. Те са по-различни — със скъсена опашка и плоско овално тяло. Гигантският океански морски паяк е дългокрак — предните му крака заедно с щипците му достигат до 2,5 м. Той е крив рак или краб. В Черно море макар и рядко се среща едрият прав рак (омар). Той достига на дължина до 1 м и има много вкусно месо.

Всеки познава охлюва. През деня той се крие, за да не го изсуши слънцето. Излиза да пасе привечер, прибира се сутринта. Скрива се във варовитата си къщичка и там почива, зарит в шумата или старата трева. Градинският охлюв се среща по старите гори, паркове, градини, но повече обича трънливите места със стари листа и крехка трева. Ако след продължителна суша завали хубав дъжд, изгладнелите охлюви излизат и през деня.

Охлювът се движи, като пълзи с единствения си месест крак. След себе си оставя диря от лигава слуз, която той отделя, за да намали триенето и да се движи по-лесно. Отпред на главата си охлювът има 4 подвижни пипалца, от които горните са по-дълги и завършват с малки черни очички. Черупката му е спирално завита 4 1/2 пъти. Телесните му органи се намират във вътрешните и части. Когато е застрашен от враг или пък е решил да почива, той целият се прибира в черупката си, като изтегля в нея и крака си.

Наесен, когато е решил вече да зимува, охлювът затваря отворът на спиралния си дом с една бяла твърда ципа, която е втвърдена варовита слуз. Зиме спи зимен сън, изпаднал във вцепенение и зарит било в земята, било под пластовете шума, в кухините между дървесните корени и на други топли скрити места. Тогава и сърцето му тупти рядко, и дишането му е извънредно разредено. Запролети ли се, той се събужда, разкъсва ципестата вратичка на къщурката си и запълзява навън. И понеже е поотслабнал от зимното гладуване, веднага търси поболите сочни зелени листенца на тревите. Езикът му е покрит с голям брой съвсем малки втвърдени зъбчета (като пила) и стърже листата, за да се нахрани.

Охлювът снася дребни полупрозрачни яйчица, които полага в някоя трапчинка. След това майката не проявява никакви грижи към своето поколение. Малките охлювчета се излюпват сами. Те имат тънки, почти прозрачни черупчици, но колкото повече ядат и растат, толкова и черупката им става по-голяма, по-дебела и кафеникава като на възрастните.

Месото на охлювите е полезно и вкусно, затова в някои страни ги развъждат изкуствено.

Малки приятели! Страница след страница листовете на всички четива с пъстри картинки се отместват все по-вляво и по-вляво. И оставащите все по-малко странички вдясно ви подсказват, че скоро ще трябва да се сбогувате с книжката. Но ние сме сигурни, че истинско прощаване завинаги с нея няма да има. Всеки край е едно ново начало. Скоро вие ще поискате да се запознаете по-отблизо с много от нейните герои — било крилати птици, четириноги бозайници или други животни, било зеленчуци, овошки или други растения. За тях все още знаете така малко, нали? А и за онези „диви“ герои, както понякога обидно наричаме живеещите на свобода всред природата животни и растения.

Трудно е да си представим какво би станало, ако тях ги нямаше на Земята. Нека се опитаме да почувствуваме тяхната липса. Кой от вас не е чел за чудните приключения на корабокрушенеца Александър Селкирк, озовал се сам-самичък на необитаем океански остров. Английският писател Даниел Дефо го описва преди повече от два века и половина (през 1719 г.) в своята книга за приключенията на Робинзон Крузо, която е любимо четиво на всички малки читатели. Ако някой от вас попаднеше на негово място, сам всред дивата природа, без домашни животни и растения, колко много трудности би трябвало да преживее той, докато дочака спасителният кораб да се появи на хоризонта. Колко много дължим ние на тези опитомени безсловесни приятели — животните — и на дружелюбния растителен свят! Благодарение на тях живеем сити, облечени, задоволени.

Наистина ние много се радваме, че сме се родили в епохата на великана Химия и гиганта Индустрия. В този „златен век“ на техниката те донесоха много и най-разнообразни ценни подаръци на човечеството. Животът с техните производства стана по-лек, по-богат, по-културен. Сега с много по-малко труд се живее много по-лесно и по-щастливо. А занапред, особено в социалистическите страни, каквато е нашата, ще се живее все по-добре и по-добре. В колко много домове вече влязоха радиоапарати, транзистори, електрически печки и отоплители, котлони, фотоапарати, телевизори, телефони и пр. И все пак без основните суровини, които ни дават животните и растенията, нашият живот би бил немислим.