Николай Боев - Албум за растения и животни

Заради приятния и аромат и красивия и цвят из градините на страната се развъждат различни форми от момина сълза. Тя е широко разпространено цвете из парковете и градините, свенливо наднича от вазите в нашите домове.

Жълтите цветове на игликата се появяват рано напролет из горите, храсталаците, поляните и каменистите места. Цъфти рано, защото има натрупана храна в коренището като теменугата. Стъблото и е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Всяко цветче представлява разтворена в горния си край петлистна тръбичка, която се крепи на тънка дълга дръжка и има 5 тичинки. Опрашването се извършва от насекомите. Когато игликата прецъфти, появява се малка кутийка, която, като узрее, се разпуква и вятърът разнася семената и, които се самозасяват. Листата израстват от коренището и са широки, вълнисти и едро назъбени по краищата. Те съдържат много голямо количество витамин С (около 20 пъти повече от лимона). Затова в някои страни ги използуват за храна във вид на салата и за лечение на някои болести. Два-три листа от иглика са достатъчни, за да задоволят нуждите от витамин С на възрастен човек за един ден.

Обикновената наша жълта иглика е позната на народа твърде отдавна. Благодарение на продължителната работа на специалистите тя е станала родоначалник на множество форми и видове. Днес игликите са с най-различно обагрени цветове — жълти, бели, червенокафяви, розови, виолетови и др. Различаваме иглика без общо стъбло, градинска иглика, иглика с топчесто съцветие, иглика с гладки листа и др. Японската иглика има тръбести цветове, разположени на пръстенчета по стъблото. Тя цъфти по-късно.

Смята се, че първото отечество на игликата са предпланините на Хималаите и Южен Сибир.

Коренът и е силно разклонен. Това позволява игликата да се мести дори по време на цъфтежа.

Искате ли да отгледате иглики от семена? Тогава веднага след узряването им ги посейте в градината, но на сенчесто и добре наторено място. През есента поникналите растения засадете на постоянно място. Те ще цъфнат още през следващата пролет.

Жълтата иглика е не само приятно цвете, но и ценно растение. От корените му се приготовляват лекарства против простуда. От цветовете му правят чай и вино, които се пият при различни болести.

В иглолистните гори, по мочурливите места, сенчестите камънаци и градините из цялата страна зеленее едно растение със силна и приятна миризма — здравецът. Развъжда се лесно и е добре познат на нашия народ.

На височина здравецът достига до 30–40 см. Листата му имат дълги дръжки. Те са срещуположни, приличат на разтворена длан и издават приятна миризма. Цветовете му са разположени също на дълги дръжки. Имат син, виолетов, или розов цвят. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и пет-листно венче: Здравецът цъфти през първата половина на лятото (юни-август). Тичинките са на брой 10. Плодът се раз-пуква на 5 дяла с по едно семе. Здравецът има силно разклонено коренище със светлорозов цвят. Най-добре расте на сянка или полусянка върху почва листовка.

Растението съдържа етерични масла, които се използуват при приготвянето на парфюми. Цветовете му се употребяват за боядисване на тъкани в синьо. В някои краища използуват корените му за боядисване на памучни и вълнени прежди в жълт и кафяв цвят. Добитъкът не го яде с охота, но зайците, овцете и козите обичат листата му.

Здравецът се използува в народната медицина при простудни заболявания, стомашни разстройства, зъбобол, заболяване на черния дроб и бъбреците, туберкулоза, малария, при кожни възпаления за компреси, ревматизъм, кръвотечение от носа и др. Понеже цъфти продължително време, познат е и като медоносно растение. Медът, събран от него, има златист цвят, много е ароматичен и е богат на витамини и хранителни вещества. От листата на здравеца може да се получи витамин С Използува се и във ветеринарната медицина за приготвяне на лекарства. Намира широко приложение при направа на скални цветни кътове и алпинеуми в градините. Нашият народ го цени много.

Различаваме горски здравец, кръвен здравец, градински здравец и др.

Из горите, храсталаците, поляните и нивите на нашата страна расте нежната теменуга. Наред е кокичето, минзухара и игликата тя също е пролетно цвете. За да цъфти рано, и помага коренището, в което още от есента се натрупва резервна храна за през зимата, както при минзухара и кокичето.