Николай Боев - Албум за растения и животни

Всяка пролет хиляди декари земя 6 Софийско, Пернишко, Толбухинско, Бургаско, Велинградско, Разложко и Ямболско се покриват от ярко зеления килим на поникналите ленови посеви. А през някой ясен ден в началото на лятото, едва докоснат от първите лъчи на слънцето, зеленият килим затрептява в хубави сини багри — ленът цъфти. По върховете на стройните високи и тънки стъбла се разтварят небесносините му цветове. Но това трае само няколко часа. Цветовете завяхват, нежните венчелистчета отлитат и на тяхно място се появяват малки кръгли кутийки. Ленът започва да зрее. Постепенно растенията пожълтяват и долните им листа окапват. Настъпва и времето за прибирането на лена. Стъблата се изваждат с корен, сушат се на слънце, очукват се кутийките и се прибират семената. После идва ред и на влакната. Колко труд е необходим, за да се получат лъскавите като коприна бели ленени влакна…

Кога и къде точно хората започнали за пръв път да отглеждат лена не се знае със сигурност. Предполага се, че заслуга за опитомяването на дивия теснолистен лен имат древните жители на Индия. Преди много хиляди години те започнали да го отглеждат първо като хранително маслодайно растение, тъй като семената му са богати на масло. Но скоро разбрали, че не по-малко ценни са и влакната, които правят стъблото му толкова жилаво. Те първи заменили тежките вълнени дрехи с много по-леките и прохладни ленени.

И днес ленът е едно от най-ценните влакнодайни растения. Ленените прежди и тъкани са 2 пъти по-здрави от памучните и 3 пъти по-здрави от вълнените. Те трудно гният, бавно извехтяват, по-мъчно се цапат. Затова от ленена прежда се изработват брезенти, спортно облекло, раници, покривки и калъфи за седалките в железопътните вагони, самолетите, корабите и автобусите. От тях се тъкат и най-фини платна за облекло.

От семената на лена се получава масло, от което се приготвят висококачествени лакове, блажни бои и безири. Лененото масло се използува и при изработването на маслени изолатори, линолеуми, синтетичен каучук, непромокаеми тъкани и много други неща.

Днес конопът не е много популярен, но нашите дядовци и баби помнят кълчищените черги и конопените ризи. А и конопът не е престанал да е едно от полезните растения, без които все още не може.

Как дивият коноп е станал културно растение? Някои растения сами са привлекли вниманието на хората. Едно от тях е и конопът. Могло ли е да остане незабелязано от човека високото му стройно стъбло с едри длановидни листа, което и най-силната буря не може да прекърши, макар и да го превива до земята? А силната упойваща миризма, която конопът излъчва в слънчево тихо време? Пък и той като копривата обича да се заселва все около хората. Затова не е чудно, че те започнали да го отглеждат още в древни времена. За тях не останали скрити нито богатите му на масло семена, нито влакната, които се отделят от стъблото му и от които могат да се усукват конци и върви. Най-рано започнали да го отглеждат скитите, които населявали земите около устието на река Волга и Азовско море.

Вярно е, че днес никой не би облякъл конопена риза и не би се завил с кълчищна черга. Конопеното влакно е грубо. Но когато е необходим здрав материал, който да не гние при често мокрене, например за рибарски мрежи, брезенти, корабни платна и въжета, за чували и други опаковки, винаги се предпочитат конопените влакна. Затова и сега в много страни конопът се отглежда върху големи площи.

У нас конопът може да вирее навсякъде. Но най-големи площи с него се засяват край река Дунав, в Дунавската равнина, Варненско, Бургаско, Пазарджишко и на други места.

Много хилядолетия вече се отглежда и използува конопът. Той доста се е променил, но е запазил напълно характерните белези на дивите си родители. Като тях и той е двудомно растение. Във всеки посев има мъжки и женски екземпляри. Мъжките са по-високи, по-стройни, с по-тънки стъбла и по-рано узряват. Женските са по-къси и по-дебели, по-дълго зреят и влакното, което се получава от тях, е по-некачествено. Но те раждат семена, богати на масло, което се използува за приготвяне на безири, лакове и блажни бои, за меки сапуни.

За него всеки ден ни напомнят толкова много неща. С малко памучно тампонче, напоено с кислородна вода, ще ни запушат нослето, когато от него потече кръв. Памучен е конецът с които мама пришива откъснатото копче. Памучен е белоснежният чаршаф, на който лягаме, след като облечем изтъканата от памук пъстра бархетна пижама. Памучна е меката хавлиена кърпа, с която се избърсваме след миене. Памучна ей поплинена-та ризка или блузка, която обличаме в празничен ден. А как изглежда самото растение.