Николай Боев - Албум за растения и животни

Сега по света се отглеждат над 5000 сорта грозде, които имат различен вкус и аромат, захарност и сочност, със и без семки и зреят през различно време.

Родина на лимона, най-вероятно, са предпланините на Хималаите. В нашата страна е бил пренесен през 18 век — като стайно, декоративно растение.

Лимонът е храст или ниско дръвче. Младите му клонки са бодливи. Листата са едри, кожести, тъмнозелени. Те опадат през две-три години, но не всички наведнаж, затова лимонът е вечнозелено растение. Приятната миризма, която издават листата му, се дължи на множеството жлези по тях, които отделят ароматни етерични масла.

Когато лимонът е получен от семе, цветовете и плодовете му се появяват едва след десетата, а дори и до двадесетата година от засяването. Този срок може да се съкрати чрез присаждане. За тази цел щом като поникът развие три листа, засажда се в отделна саксия. Когато стъблото му достигне дебелина около половин сантиметър, извършва се облагородяването. Най-сполучливо това става на спяща пъпка, ниско в шийката на растението. На следващата пролет дивото стъбло се отрязва над развилата се вече пъпка. След втората година растението започва да цъфти и плодоноси.

Цветовете на лимона са бели или жълтеникави. Разположени са в съцветия под формата на гроздчета или единично. Ароматът им освежава помещението. След цъфтежа плодовете узряват за около 5–6 месеца. В зависимост от сорта те имат най-различна форма, големина, цвят, кора и пр.

Лимонът може да се размножава и чрез вкореняване на резници и на въздушни отводи. Най-сполучливо това става през юли-август. Когато се размножава от семе, необходимо е то да се засява веднага, защото бързо губи кълняемостта си.

Корените на лимона завършват с малки удебеления, където са разположени особени гъби, наречени микоризни. Минералните вещества, които тези гъби усвояват, се всмукват от растението. Затова гъбите са полезни за неговия растеж. Ето защо, когато се извършва прехвърляне на лимоновото дръвче в друг съд, трябва да се внимава микоризните гъби да не се отстраняват и да не загинат.

Лимонът е красиво, декоративно дръвче за нашето жилище. Плодовете му са богати на витамини и се използуват при най-различни заболявания.

Орехът е най-голямото от всички наши плодни дървета. Той е истински великан сред тях — стига до 20–25, че дори и до 35 м височина. Стъблото му е мощно, дебело повече от 1 м, и носи огромна разперена корона. Листата му са красиви, едри, понякога дълги до 75 см. Те са сложни — всеки лист има от 5 до 11 отделни едри листчета, от които връхното е най-голямо.

Напролет клоните на ореха не се покриват с красиви цветове, както другите плодни дървета, и пчели около тях не кръжат. Но орехът също цъфти. Неговите цветове са разделени на мъжки и женски. Мъжките цветове са събрани в едри увиснали реси, а женските са разположени на групички по 2 до 4 или единично по върховете на най-младите клонки и отдалеч изобщо не се виждат. От тях, след като се опрашат от прашеца на мъжките цветове, се раждат плодовете на ореха.

Орехът доживява дълбока старост. За него се казва, че е достигнал преклонна възраст едва когато стане над 300–400 години. През цялото това време той расте и плодоноси.

У ореха всичко е ценно. Нищо от него не пропада напразно. Листата му са лековити: Кой още като бебе не е къпан във вода с накиснати в нея орехови листа против рахит? С ореховите листа се лекуват различни тежки кожни заболявания. Лековити са и корените му. Много полезна е и дървесината на ореха. От нея се приготвят най-хубавите и трайни мебели.

Но орехът е преди всичко ценно плодно дърво. Ядките на неговите плодове съдържат голямо количество масло. Достатъчно е човек да изяде само 100 г ядки, за да си осигури необходимата денонощна дажба мазнини. В ядките има още белтъчини и въглехидрати, които повишават хранителната им стойност. Те съдържат също витамини и минерални соли. Така че орехите са отлична храна за човека.

Орехът и сега се среща като диво дърво в Азия и на Балканския полуостров. Той бил опитомен преди много хилядолетия и превърнат в полезно плодно дърво. Къде е станало това за пръв път обаче не се знае точно.

У нас сега се отглеждат много сортове орехи, които не се срещат другаде. Прочути са орехите от сортовете Дряновски, Джиновски, Шейново, Преславски, Сливенски, Силистренски, Перущенски, Старозагорски.