Николай Боев - Албум за растения и животни

Кайсията се отглежда навсякъде, където има повече топлина и слънце. Тя не обича дългите и сурови зими.

Такава, каквато я познаваме, кайсията е станала благодарение на труда и грижите на човека. Защото и сега по сухите каменливи склонове на много планини в Средна Азия д Китай има цели горички от един вид дива кайсия, която по много белези прилича на отглежданата днес. Но нейните плодове са няколко пъти по-дребни, а месото им е грубо и тръпчиво. Тази дива кайсия започнали да отглеждат още в древни времена китайските народи и древните жители на Средна Азия. Затова Азия и до днес си остава царство на кайсията. Там се отглеждат най-много сортове, някои от които са истинско чудо.

Ето едно такова чудо. Още предшествениците на древните таджики успели да създадат сорт културна кайсия, чиито плодове не окапват, след като узреят, както става обикновено, а остават върху дървото. И чак когато изсъхнат напълно, тогава ги прибират. По този начин те накарали кайсията буквално да ражда готови бучки захар, защото всяка изсушена кайсийка съдържа до 85% чиста захар.

Още черешите и ягодите не преминали, а вече и малината започва да налива плодовете си и скоро храстите и се отрупват с гроздове от сочни малини. Дълго трае беритбата на Вкусните плодове. По върховете на клонките не са окапали още последните цветчета, а в основата на гроздовете вече се появяват първите зрели плодове. Към магазините се отправят пълни щайги с апетитни малини, а в разгара на беритбата огромни количества, натоварени на камиони или във вагони, потеглят за консервните заводи. Там трудолюбиви ръце и много машини ги превръщат в сиропи, сладка и конфитюри или ги вкарват в хладилните камери, за да се появят през зимата замразени.

Малините са не само приятни на вкус. Те са и много полезни. Няколко шепи малини или няколко лъжички малиново сладко се равняват на десетки таблетки витамин С. А и още колко много други полезни вещества си доставяме от малините — захари, плодови киселини, минерални соли — все вещества, които едновременно ни хранят, дават ни сили и ни правят здрави. Те съдържат и салицилова киселина, която е една от главните съставки на аспирина. Затова когато човек настине, няма нищо по-хубаво от чаша горещ чай с малинов сироп или с малиново сладко — хем загрява, хем лекува.

У нас дълго време никой не се сещал да отглежда малини. Та нали навсякъде из планините има толкова много диви малини. Едва преди 50–60 години земеделските стопани от Берковско започнали да създават първите насаждения. Те подбирали по-едро-плодните храсти от дивите малини, които в изобилие растат в Берковския балкан, и направо ги засаждали на обработени специално за тях места. Постепенно броят на любителите да отглеждат малини растял.

Но малината е родовито растение, а плодовете и са нетрайни. Щом узреят, те бързо окапват, а оберат ли се, скоро се развалят. Затова по-големи малинови градини се създават едва напоследък, когато се разви консервната промишленост у нас. Сега вече в обширните малинови насаждения в Троянско, Габровско, Белоградчишко, Самоковско, Софийско и Смолянско се отглеждат и различни сортове едроплодни малини, много от които са създадени от български специалисти.

Касисът не е от тези плодове, които още щом ги видиш, веднага ти се приисква да си хапнеш. Той няма нито вкуса, нито аромата, нито сладостта на ягодите и малините. Но лекарите казват, че който яде повече касис, по-рядко ще ходи в аптеката за лекарства. Защото касисът съдържа не само хранителни вещества, но е извънредно богат на витамини, минерални соли и различни плодови киселини, които човек, ако не приема всекидневно, заболява от различни болести. Такова благотворно действие върху нашия организъм касисът има не само в прясно състояние, но и във вид на сиропи, желета, компоти, сладка и конфитюри или замразен.

Касисът не се отглежда много отдавна у нас. Мнозина вероятно още не го познават добре. Той е храст, чиито клони са високи 1–2 м, а листата му са длановидни. По повърхността си те имат многобройни жлези, отделящи етерично масло, на което се дължи особената миризма на цялото растение. Цветовете на касиса са дребни, белезникавозелени и са събрани по 5–10 в дълги гроздчета. Те отделят големи количества нектар, който е чудесна примамка за пчелите. След опрашването на мястото на цветовете се развиват черни сочни ягодки, най-големите от които са едри колкото грахово зърно.