Николай Боев - Албум за растения и животни

В по-северните европейски страни, където природата е по-сурова и малко плодни дървета могат да виреят, много по-рано започнали да отглеждат касиса в големи насаждения. Тамошните замеделски стопани още преди 500–600 години започнали да подбират от дивата природа касисови храсти с по-едри плодове и ги пренасяли в своите градини. Благодарение на грижите, които полагали по-нататък за тях, били създадени най-различни сортове с по-едри, отколкото на дивия касис плодове. Сега са известни стотици сортове касис, които се различават един от друг по родовитост, ранозрейност и по още много други качества.

От година на година и у нас отглеждането на касиса се разширява заради високите му хранителни и лечебни свойства.

„Мъничко, червеничко и царя от път отбива. Що е то?“ Тази гатанка никого няма да затрудни. И наистина, кой може да мине равнодушно край ягодите, все едно дали ще ги видим на някоя горска поляна, в градината или на витрината на зеленчуковия магазин, дори и през зимата в замразено състояние. Те привличат не само с хубавия си външен вид, а и със своята приятно освежаваща сочност, със сладостта си, примесена с лека киселинка, да не говорим пък за несравнимия им аромат. Освен това ягодите съдържат захари, плодови киселини, витамини, минерални соли и други вещества, твърде полезни за човешкия организъм.

Ягодата е многогодишно тревисто растение. Наесен, когато започнат мразовете, повечето от листата и умират. Но стъблото остава живо. По-голямата част от него живее в почвата и се нарича коренище. От неговия връх в продължение на няколко години всяка пролет над почвата се развиват нови листа и цветоносни стъбла, които се окичват с многобройни бели цветове, а след прецъфтяването им натежават от червени ягоди. От върха на стъблото на ягодовото растение през лятото израстват и дълги ластуни, които от Място на място се вкореняват в почвата и образуват по няколко нови растения. По този начин ягодата се размножава вегетативно.

Градинската ягода е само на 260 години. Тя е възникнала съвсем случайно. Преди нея в някои европейски страни започнали да отглеждат обикновената горска ягода. Но въпреки грижите нейните плодове си оставали все така дребни. Затова тя била изоставена, когато след откриването на Америка в Европа била пренесена по-едроплодната виргинска ягода. През 1712 г. от Южна Америка във Франция бил пренесен още един вид едроплодна ягода — чилийската. Тя била засадена в Парижката ботаническа градина редом със своята посестрима от Северна Америка и с други видове ягоди от Европа. От тяхното кръстосване се е родила сегашната градинска ягода.

Сега от градинската ягода са познати повече от 5000 сорта. Те се различават по вида на растенията, по вида на плодовете, по скорозрейност и по много още други белези.

Грозде! Щом го видиш или дори името му само когато чуеш, веднага в устата си усещаш сладкия сок на Памида и Болгара, приятния вкус на Димята и Мискета.

По хранителност гроздето няма съперници между плодовете, които се раждат в страните с умерен климат. И не само сред тях. Гроздето съдържа повече захари дори от най-добрите сортове захарно цвекло, близо два пъти е по-богато на захари от захарната тръстика и от много тропически плодове. При това гроздената захар е главният източник на енергия за работата на нашите мускули. Ето защо гроздето дава най-много сила. Освен това то е богато на плодови киселини, витамини, дъбилни вещества и минерални соли. Те го правят не само извънредно ценно като храна, но му придават и много лечебни свойства.

Кому сме задължени за това толкова полезно растение, което всяка година ни дарява чудесните си плодове? Никой още не е дал точен отговор на този въпрос. А колко прилича питомната лоза на дивата, която често се среща у нас из влажните гори и храсталаци в низините и равнините. И тя може да израсте като нея до десетки метра височина, и нейните дълги дървенисти стъбла могат да се катерят по живи дървета и различни други подпори, защото тя също има мустачки, които се увиват. Приличат си и по листата. И на питомната, и на дивата лоза те са разсечени най-често на 5 назъбени дялове. Цветовете и на едната, и на другата са събрани в гроздовидни съцветия. Такава дива лоза се среща и на много други места в Европа и Азия.

Но къде тогава лозата е опитомена за първи път? Специалистите смятат, че родината на питомната лоза е Азия, тъй като тамошното население много по-рано от другите народи започнало да се занимава със земеделие. Оттам лозата, пак в древни времена, но вече като питомно растение, била пренесена в Египет, където се радвала на особено голяма почит, и в древна Гърция, откъдето била пренесена и в останалите европейски страни.