Николай Боев - Албум за растения и животни

Всяка пролет, когато времето се затопли, кооператорите от Южна България засяват дребните семенца на памука в грижливо обработената почва. От тях поникват растения, чиито стъбла израстват до 60–80 см, а понякога и до 1 м. Те имат едри триделни листа. Когато изминат около два месеца от пониква-нето на памуковите семенца и растенията израснат, започват да се отварят първите цветове. Хубави са цветовете на памука — едри, празнични. Те са кремави, бели, бледожълти или розови и червени и придават чуден чар на полетата.

Цяло лято расте памукът и непрекъснато се окичва със свежи цветове. На мястото на прецъфтелите цветове се появяват едри кутийки, изпълнени с многобройни семенца, които са покрити с нежни дълги и бели влакна. В края на лятото кутийките започват да се пукат и отвътре се показват белоснежните пухчета, заради които отглеждаме това растение.

Памукът не е нашенско растение. Неговите диви родители растат по слънчевите места в тропическите области на Азия Африка, Америка и Австралия. Там те са едри храсти или цели дръвчета, високи до в м. Влакната в кутийките им обаче са къси и дебели. Едва под грижите на човека дивият памук още в древни времена се е превърнал в едногодишно културно растение, а влакната му станали много тънки. От влакната на памука се изработват хиляди полезни неща — облекло, брезенти, ремъци, тъкани за автомобилни и самолетни гуми, изкуствена коприна и какво ли още не. Над 30 продукта се получават и от мъха, който като пух покрива семенцата на памука. От самите семенца се добива масло за храна и за индустриални нужди, памукът е и медоносно растение.

Преди около 400 години търговци от Западна Европа, като посещавали нашите градове и кръстосвали баирите и каменливите маста на Източна, Западна и Южна България, забелязали големите и красиви цветове на нашето диворастящо лале. Пренесли го в Западна Европа, кръстосали го с някои други европейски видове и отгледали нови най-разнообразни форми.

Някои смятат, че първото отечество на лалето е Азия.

Лалето се размножава в природата чрез семена. Но В градините се размножава чрез луковици, защото отгледаните от семена растения започват да цъфтят след 4 до 6 години, а лалетата, получени от младите луковици, цъфтят още през втората година. Луковиците се изваждат след пожълтяването на листата. Пазят се на влажно, проветриво и прохладно място. Отделянето на младите луковици от майчината става непосредствено преди посаждането. Те се засаждат през септември-ноември на дълбочина 3 до 5 см и на разстояние около 15 см. Отгоре се застилат с трева и клонки, за да не се загряват силно от слънцето. Запомнете: луковиците на лалето се изваждат всяка година наесен и се засаждат наново. В противен случай цветовете стават все по-дребни и по-дребни.

Лалетата обичат лека пропусклива почва, топло, слънчево или полусенчесто място.

Ако имате търпение и това ви доставя удоволствие, можете да отгледате лалета и от семена. Когато плодът се разтвори, веднага трябва да съберете семената. Засяват се още през първата есен на дълбочина около 1 см, защото загубват кълняемостта си много бързо. Ако семената се поставят в саксия или друг подобен съд, той трябва да се държи навън (на открито небе), под действието на ниските зимни температури. В противен случай не поникват.

Цветовете на лалетата са обагрени най-различно. Приличат на камбанка или на звънче. Имат шестлистен околоцветник, 6 тичинки и триделно близалце, което е приседнало. Плодът е кутийка с три гнезда, в които има сплеснати семена. Листата са дълги 6–7 см, кожести, със сивозелен цвят, понякога лъскави, с удължено елиптична форма. Най-доброкачествените лалета са високи около 60 см.

Още през февруари изпод снега се показва зеленото стъбълце на кокичето. Понеже тогава дърветата още не са се разлистили, слънцето прониква свободно до земята, сгрява я и помага на кокичето да цъфне. Отначало от почвата се подават два шиловидни листа, като между тях излиза стъбълцето. То завършва с пъпчица. От нея се развива само един цвят. Той увисва надолу като камбанка — така в него не може да влиза вода и цветчето се предпазва от измръзване. Състои се от 6 листенца — три външни и три вътрешни. Вътрешните листенца са малки и зеленикави По ръбчетата.

Цветът има 6 тичинки и плодник, който прилича на тръбица. Той съдържа сладък сок, който привлича насекомите. Понеже сокът е на дъното на цветчето, насекомите влизат вътре в него, тичинковият прашец полепва по тялото им и те го пренасят на други цветове. Така става опрашването, след което кокичето завързва плод. Плодът е суха кутийка със семенца. Като узрее, кутийката се разпуква на три и семената се разнасят от вятъра.