Николай Боев - Албум за растения и животни

Ако поради лошо време цветът не даде семена, кокичето не загива, а покарва отново на следващата пролет от подземната си част — луковицата. В нея се събира резервна храна за през зимата. Покрита е с кафяви люспи, които я предпазват от студ, суша и повреда. Напролет от долната част на луковицата поникват тънки коренчета, а от горната — надземното стъбло. През есента кокичето увяхва и изгнива. Остава само луковицата под земята.

Има 20 вида кокичета. У нас различаваме гръцко кокиче-листата му се усукват, снежно — листата му имат широк-гръбен ръб и не се усукват, и елвезиево кокиче, което е по-едро от другите видове и с по-широки листа. Среща се рядко. През април — май цъфти блатното кокиче. Неговото стъбло е по-високо и има по няколко цвята. То расте по влажни, засенчени почви главно по долното течение на реките.

Чували ли сте за нивалина? Това е световно известно лекарство против страшната болест детски паралич. Нивалинът се получава от блатното кокиче и е открит от български учен.

Напролет край топещите се снегове започва да цъфти минзухарът. Той расте по припечните ливади и хълмове и цъфти почти едновременно с кокичето. Появява се толкова рано, понеже в подземната му част има натрупана резервна храна, която поддържа растението, докато земята се постопли. Едва тогава той започва да смуче сокове от почвата. Подземната му част прилича на картофче и се нарича гулийка. Тя е обвита с кафява люспица. От долната си страна има малки коренчета. Този предвестник на пролетта обича слънчевите лъчи и се е нагодил така, че се появява, преди гората да е разлистена, преди дърветата и храстите да са хвърлили сянка.

Надземната част на минзухара се състои от тесни и остри листенца и стръкче, на което стои цвят. Зелените игло-видни листа излизат на снопчета от възжълти влагалища. Цветовете завършват с дълга тръбица. Нощем се затварят. Двуполови са и приличат на фунийка, която завършва отдолу с шест еднакви дяла. Цветовете на минзухара са жълти, лилави или бели. Поради това някои го делят на пролетен (жълт) и есенен(син, бял) минзухар. Но не бива да се забравя, че синият минзухар се появява и пролетно време. Неговите близалца са жълточервени и съдържат много ценна боя (кроцин). В света са познати над 20 вида минзухари.

На всеки цвят различаваме цветни листенца, тичинки и плодник. Опрашването се извършва от пчелите и другите насекоми. Ако тичинковият прашец попадне върху плодника, след като растението прецъфти, се появява и плодът. Той е кутийка, пълна с дребни семена. Щом семената узреят, кутийката се разпуква и те се разнасят от вятъра и се засяват сами.

След като прецъфти, минзухарът не престава да се храни от почвата и трупа отново резервна храна в гулийката. От нея на другата година пак ще израсте и цъфне нежното цвете.

Като ранно пролетно цвете минзухарът се засажда в градините ц дворовете. Препоръчва се за ранна паша на пчелите. В някои краища на страната използуват цветовете му за боядисване на вълната в жълт цвят.

Момината сълза е нежно цвете с удивително приятна миризма. Тя е разпространена из проредените широколистни гори, храсталаците и тревистите места. Момината сълза многогодишно тревисто растение, с тънко коренище, от възходящия връх на което излизат безлистното цветоносно стъбло и листата. Цветоносното стъбло е тънко, високо обикновено около 15 см, а цветовете му са на върха. Те са бели I приличат на назъбени камбанки, наредени едностранно една на-друга. На брой са от 6 до 10, рядко до 20. Прикрепени са на нежни дръжчици. Всяко цветче има зелен плодник и шест тичинки. Момината сълза цъфти обикновено през май. Листата и са си но удължени, заострени и по тях се забелязва надлъжно жилкуване. Отначало листата са навити на руло и обвиват стъблото в основата. През есента те изсъхват и изгниват. Плодовете са малки ярко червени топчести ягодки. Според легендата, това били капчици кръв от сърцето на момината сълза, която скърбяла по отминалото лято.

Момината сълза се размножава чрез семена или чрез разделяне и засаждане на коренището. Обича полусенчести и влажни, богати на хранителни вещества почви.

Всички части на растението съдържат отровни вещества. Ако човек яде от него или изпие водата, в която то е било натопено, получава главозамайване и пулсът му отслабва. Момината сълза отдавна е известна като лекарствено растение — още от средните векове сокът от цветовете й е бил употребяван за нормализиране на пулса, за увеличаване отделянето на урина и т.н. Днес момината сълза се употребява във фармацията за приготвяне на лекарства, особено при сърдечни болести. От цветовете и се извличат масла за приготвяне на одеколони и парфюми. Берат се по време на най-силния им цъфтеж. Листата също се събират, сушат и използуват за лекарства, но те не са така ценни, както цветовете.