Николай Боев - Албум за растения и животни

Теменугата е многогодишно растение. Стъблото и е нежно и полегнало, дълго е около 20 см. Листата са сърцевидни и едни от тях са назъбени, а други закръглени. Цветовете се появяват през март-април и издават приятна миризма. Всеки цвят се състои от по 5 листчета, които са обагрени в лилаво, жълто, бяло, по-светло- или по-тъмносиньо, дори черно. Багрите на цветовете се преливат най-различно.

Теменугата търси слънчевите лъчи и вирее върху влажни и богати на хранителни вещества почви. Понякога може да се види поляна, разцъфнала като синкав килим. Напролет изобилните цветове привличат погледа ни отдалеч. Ако времето е прохладно и често вали, теменугата цъфти изобилно.

Заради красивите и ароматични цветове тя е пренесена в градините и парковете. Отглежда се лесно и това я прави ценно градинско и декоративно цвете. От нея са създадени най-различни градински форми.

Искате ли да отгледате теменуги от семена? Трябва да ги засеете съвсем плитко на добре наторено и полусенчесто място още през юни-юли. Колкото по-рано, толкова по-добре! След това, за да се намали изпарението на влагата, трябва да ги покриете с хартия. През есента растенията се засаждат на постоянно място на разстояние около 15 см едно от друго. Ранното есенно засаждане на теменугата е за предпочитане, защото така цветовете стават по-едри и повече на брой. В такъв случай за зимата около растението трябва да се натрупа шума.

От цветовете на теменугата се получават масла, които се употребяват за приготвяне на парфюми. Цветовете се използуват и при направа на сладки. От цялото растение се приготовляват лекарства.

Корените на теменугата съдържат вещества, които се използуват при направата на сапуна.

Това растение ни е познато, защото почти всякога, когато ни заболи гърло, родителите ни варят за загряване възгорчив чай от цвета на лайката.

Лайката се среща из изоставените дворове, край пътищата и из храсталаците по цялата страна. Стъблото й е високо около една педя. Листата и са нарязани. Цветовете са сложни и са разположени по върховете на стъблата. Състоят се от жълти главички с венчета от бели листчета. При надлъжен разрез на един цвят се вижда, че цветната главичка е куха. Коренът е светлокафяв, разклонен и тънък.

Лайката има приятна миризма. Цъфти през лятото. Размножава се чрез семена, които са дребни, продълговати и кафявозелени. Обича слънцето, затова се среща по припечните места.

Още от най-старо време лайката е била използувана като лечебно растение. Цветовете и съдържат етерично масло, витамини и киселини. Събират се през юни-юли и се сушат на сянка. След изсушаването се отделят за чай само жълтите цветове. Освен за чай и гаргара при простуда, кашлица, зъбобол и болки в червата лайката може да се употреби и за боядисване на коси и вълна в жълт цвят. Намира приложение и при производство на ликьори.

Още древните гърци и римляни са използували отвара от лайка за компреси и промивки при изгаряния, рани, циреи и др. Противовъзпалителното действие на лайката се дължи на едно вещество (хамазулен), което се разлага много бързо във водна среда. Затова чаят от лайка се пие веднага след сваряването.

С течение на времето градинарите са създали чрез кръстосване кичести декоративни видове, които могат да се срещнат по сухите и каменливи склонове на парковете в по-големите градове.

Ако се изкачите на най-високите върхове на Пирин или на връх Мазалат в Стара планина, из пукнатините на стръмните и непристъпни зъбери може би ще намерите едно нежно, мъхесто цвете — еделвайса. Този съсед на орлите разкрива своята красота и свежест само пред най-опитните и смели туристи. Затова еделвайсът е станал символ на туризма. За пръв път у нас той е бил открит от ботаника Иван Урумов през 1896 г. в Троянския балкан на „Козята стена“. Овчарите са го наричали „балканска звезда“. А в Пирин е бил намерен през 1909 г. от градинаря-ботаник Й. Келерел.

Стъблото на цветето е високо до 20 см, туфесто и покрито с власинки. Листата са силно стеснени, прикрепени са към стъблото без дръжки и са покрити с бели копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват.

Еделвайсът расте по сухи места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Но власинковите клетки задържат въздух, наситен с водни пари, и така се намалява изпарението от листата. От друга страна, власинковата покривка действува като „слънчобран“ — намалява поглъщането на слънчевата топлина.