Николай Боев - Албум за растения и животни

Борът се използува широко в строителството.

Смърчът е иглолистно дърво, което прилича на бора и елата и расте по същите места. У нас се среща по северните склонове на планините до 2000 м надморска височина. Изисква постоянна влажност на почвата и въздуха. До 15 години расте бавно, а най-бързо — между 40 и 60 години.

Смърчът е право и стройно дърво. Стъблото му е високо до 55 м и дебело до 2 м. Кората на младите стъбла е гладка, сивозелена, а понякога става сивокафява и се напуква. Живее до 1200 години. Вековно смърчово дърво у нас има в местността „Шабаница“ край с. Триград, Смолянски окръг. Обиколката на дънера му е 4,10 м, а височината — 50 м. Най-високото смърчово дърво в Европа се намира в резервата „Парангалица“ в Рила, Благоевградско — 62 м.

Корените на смърча са разположени плитко и плоско под повърхността на почвата, затова при силни бури вятърът го поваля. Короната му прилича на боровата, само че клоните на смърча увисват чак до земята, а на бора долните клони изсъхват и опадат сами под влиянието на вятъра и снега.

Иглиците на смърча са гъсти и спираловидно наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Дълги са до 2,5 см. Ако ги прережем напречно, се виждат едно или две каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година, едни иглици опадат, а други израстват наново. Иглиците на смърча за разлика от боровите и еловите са по-къси.

Смърчът цъфти през май-юни. Цветовете му са изправени, а след това шишарките увисват надолу. По това смърчовите дървета се отличават от еловите, на които неузрелите шишарки стърчат изправени по върховите клони. Семената узряват през октомври. Те са заострени и имат 4 пъти по-дълго крилце. То е с вдлъбнатина като лъжичка, в която е прикрепено семето. Плодоносните години се редуват през 7–8 години. Ако семето не се посее до 3–4 години, не може да поникне. Сее се на дълбочина 1,5 см в лехи и отгоре се покрива с пясък. Пониква за около 20–30 дни.

Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.

Срещу нова година във всеки дом грейва новогодишна елха, обсипана с украшения, разноцветни свещички и бенгалски огньове. Запитвали ли сте се кое дърво се използува най-много за тази цел? Това е елата.

Елата е планинско дърво. На височина достига до 60 м, на дебелина до 2 м и живее до 400 години. Най-дебелото елово дърво у нас се намира край гр. Етрополе в местността Кози дол. Обиколката му е 4,80 м, а височината — 40 м. Младите дървета имат гладка, светлосива кора, но когато достигнат 40–50 години, тя се напуква и добива сиво кафяв цвят. По нея има мехурчета, пълни със смола. При натискане те се пукат и издават приятна миризма.

Корените на елата са силно развити. Тя има и централен корен. Мъжките и женските цветове по елата се намират на едно и също дърво. Цъфтежът и опрашването стават от април до юни.

На пръв поглед не можем лесно да отличим елата от смърча: стройна е като него, короната и е като пирамида и е с почти хоризонтални клони. Иглиците на елата обаче се отличават от смърчовите. Те са по-сплескани, на края затъпени, отгоре са тъмнозелени, а отдолу — по-светли, с по две сивобелезникави ивици, каквито няма при иглиците на смърча. На дървото се запазват до 11 години. Когато ги пречупим или прережем, миришат на смола; виждат се две смолни каналчета.

Елата се отличава от смърча и по шишарките. Те достигат до 15 см на дължина, сивокафяви са и стърчат по върховете на клончетата, докато смърчовите са увиснали. Узряват през септември-октомври същата година. След узряването на семената шишарките се разрушават и върху клончетата остават да стърчат като свещички само шишарковите оси. Семето има триъгълна форма и е светлокафяво на цвят. Като се натисне между пръстите, се пука и отделя приятна миризма на смола. Има крилце, което е три пъти по-дълго от него и му помага да се разнесе по-леко и по-надалеч от вятъра. В 1 кг семе могат да се наброят около 20 000 семена.

Елата се развива добре на влажни почви по северните склонове на планините и в сенчестите клисури. Издържа засенчване.

Високите и стройни букови дървета радват очите на човека. Те имат гладка или напукана кора. Растат по северните склонове на почти всички наши планини. У нас са се разпрострели върху площ от около 5 милиона декара. Това е голямо народ но богатство.