Николай Боев - Албум за растения и животни

Габърът притежава способност да се възобновява и от пънови издънки. Напролет, ако нараним стъблото, от него обилно изтича сок, който го предпазва от гъбни болести.

По топлите части на страната, главно в предпланините, освен обикновения габър у нас се среща и келявият габър. Той има дребни, ситно назъбени елиптични листа и орехчета, снабдени с неправилна назъбена плодна люспа. Различаваме още и воден габър, при който орехчето е снабдено с ципесто мехурче.

Дървесината на габъра е твърда и тежка. Цепи се трудно и неправилно. Използува се главно за горене. Напоследък най-качествените дървесни плоскости се правят от габър.

Били ли сте 6 брезова горичка? Каква красота е събрана в тия нежни снежнобели дървета! На височина те достигат до 30 м, а на дебелина до половин метър. Кората им има бял цвят и се отделя на неправилни напречни ленти — люспи. Древните славяни са я използували вместо хартия за писане. Кората отразява слънчевите лъчи, затова стъблото на брезата не се нагорещява лете, както на другите дървета. Тънките клони на рехавата корона са повиснали надолу.

Да откъснем едно клонче рано през пролетта. На него забелязваме брадавички и пъпки. Като разгледаме пъпките внимателно, виждаме, че са дълги, продълговати и лъскави, заострени на върха и с червенокафяв цвят. Понякога са покрити с лепкаво вещество като смола. Интересно е да се наблюдава как се разлистват. Полека-лека пъпките започват да стават по-големи, люспите им се раздалечават и се подават малките листенца. Постепенно те се развиват и добиват ромбовидна форма, като на върха се източват силно. По периферията са назъбени. Дръжката им е дълга. Нямат мъх, голи са.

Брезите започват да цъфтят още през април, а плодовете им узряват през юли-август. Мъжките и женските цветове се появяват на едно и също дърво. Мъжките реси са увиснали, кафяви и са съставени от много люспи. Дълги са десетина сантиметра. Женските цветове са светлозелени, къси, цилиндрични малки шишарки. Появяват се още с разлиства-нето. Плодът е светлокафяво орехче с две светложълти крилца. Поместен е в кожеста триделна люспа. Ако расте свободно, брезата дава плод на 5 или 6-годишна възраст почти всяка година, но в насажденията — след 15-годишна възраст. Размножава се със семена и издънки. Има мощно развити корени, като централният спира растежа си рано.

У нас брезата расте главно като единично дърво. Среща се в окрайнините на горите. Обича влажния планински климат. През лятото страда от сушата, но не търпи засенчване от други дървета. Расте бързо и спира растежа си към 80 години. Живее до 120 години.

Дървесината на брезата е много ценна и се използува широко в мебелното производство.

Из сенчестите гори на нашите балкани сред поляни с дъх на планински билки расте яворът. Той се отличава с красотата си между широколистните дървета и е възпят в народните песни. Височината му е до 40 м, а дебелината — до 1,5 м. Едрите му листа са нарязани дълбоко на пет дяла. Когато слънцето ги огрее, те отразяват мека зелена светлина. От долната страна на места са окосмени и изглеждат като посребрени. През есента те стават красиво жълти до огненочервени на цвят.

През май, след разлистването, по върховете на младите клонки ще забележите дребни жълтеникави, повиснали в кичури цветове, приятни и ароматични. Лекият горски вятър сам извършва опрашването и осигурява образуването на семената.

Семената узряват през септември. Те са снабдени с крилатки, като крилца. Обикновено са свързани по две и крилатките им сключват остър ъгъл. Когато семето узрее и почне да пада, крилцата се завършват и вятърът може да отнесе семето като детска хвърчилка далеч от дънера.

Яворовото дърво расте много бързо. При отсичане на клони от отреза поникват много клонки, които се развиват гъсто и буйно. Това позволява да се оформяват из парковете дървета с топчести корони.

Корените на явора са големи и разклонени. Централният корен закърнява още в младата възраст на фиданката.

Пролетните и есенните студове могат да донесат големи поражения на дървото. В началото на своя живот яворът расте много бързо. Той достига възраст 500 години. В манастира край гр. Етрополе има пет вековни явора. Най-високият е 29,5 м с обиколка на дънера 3,75 м.

Здрава, еластична и жилава, дървесината на явора служи за направа на мебели, фурнир (особено е ценен с рисунки като „птиче око“). Цепи се добре и усилва звука, затова намира широко приложение при производството на музикални инструменти. През пролетта от сока на явора могат да се правят сиропи и захар. От едно дърво за един ден може да се получи до 13 л сок. Кората се използува понякога за боядисване на вълната в кафяв цвят. Листата са добър фураж за добитъка.