Николай Боев - Албум за растения и животни

Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 м и на дебелина 1,2 м, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Ако разровите около дънера страничните разклонения на корените, ще забележите грудки, които са склад за резервната храна на дървото. Те са полезни, понеже обогатяват почвата с хранителни вещества. Корените на акацията притежават голяма способност да образуват издънки, ако стъблото се отсече. А семената поникват само след като се поставят с помощта на цедка 3–4 секунди във вряла вода и след това веднага в студена вода. Това се нарича третиране на семената.

Когато природата започне да се събужда от зимен сън, а дърветата още се гушат и плахо свиват пъпчиците си от студ, върбата първа намята зелената си дреха. На някои дървета първо се появяват цветовете, а след тях — листата. При върбата това става едновременно, и то когато в дълбоките долове има още сняг. Цветовете и са събрани в реси, подобни на цилиндърчета. Издават приятна миризма и имат сладък сок, затова привличат пчелите, осите, мухите и другите насекоми. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Такива растения се наричат двудомни. Опрашването се извършва от насекомите и от вятъра. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май-юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка). Отначало семената са скрити в кутийката, но когато узреят, тя се раз-пуква и те се разнасят от вятъра. Щом паднат на влажно място, поникват.

Върбата расте край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30 м, а на дебелина до 1,5 м. Листата й са силно продълговати и ситно назъбени по краищата, сребистовлакнести и с дълга дръжка. Дървото има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата й не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. Когато върбата бъде отсечена, от дънера израстват много нови фиданки. Лесно се размножава и с пръчки (резници), които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и вирее до 1600 м надморска височина. Когато застарее, в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре. Там намират убежище различни птици и някои диви животни, като катерички и др.

Дървесината на върбата гние лесно, мека е, но се използува за направа на мебели, леки постройки и др.

У нас има няколко вида върби: бяла, плачеща, кошничарска, ива (напролет нейните пъпки наричаме „котенца“) и др.

Кой не се е любувал на стройните тополи? Младите лепкави клонки полюляват овалните си листа и сякаш шептят. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м. Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги са до 9 см и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълто обагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които помагат вятърът да го разнася надалеч. А в разсадниците семената се засяват съвсем на плитко в лехите заедно с ресите, и то веднага след събирането им, като се покриват със слама или клонки. Младата фиданка расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани пръчки (резници).

У нас има черна, бяла, пирамидална и други видове топола. Срещат се 8 топлите и ниски части на страната, и то винаги край реките. Обичат песъчливите и каменливите почви. Растат много бързо и живеят до около 400 години. В Пещера на площада има топола с обиколка на дънера им, височина 26 м и възраст над 500 години.

Коренът на тополата се развива плитко под повърхността на земята. Дървесината й е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза. Листата се използуват за храна на добитъка. От младите пъпки се приготовляват масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за пчелите. Като дърво за украса на парковете и за укрепяване на речните брегове тя намира широко приложение, С отвара от кората и клонките се боядисва вълната в тъмнокафяво. Пъпките и листата се използуват в народната медицина. От дървесината се приготвя медицински въглен.

У нас растат главно едролистна, дребнолистна и сребро-листна липа.

Липата вирее из планините и равнините. Тя е украса за градините и парковете, тъй като има красива корона и цветовете й миришат приятно. Зелени колони от липи украсяват улиците на много градове.