Петър Бобев - Каменното яйце

Едно от най-убедителните предположения е така нареченото „излишно съвършенство“. И наистина всеки тогавашен вид е представлявал връх в своето предназначение. Най-съвършените бегачи — тиранозаврите, най-съвършените плувци — ихтиозаврите, най-съвършените летци — птеранодоните. И при липсата на конкуренция, с такава консервативност в наследствеността (нали съвършеното не е способно да се изменя!), при липсата на врагове, които да бракуват непълноценните индивиди, когато всеки излюпен гущер е можел да оцелее, те почват да се израждат и да изчезват от само себе си.

Най-вероятно изглежда, че са действували всички тия фактори вкупом. Животът винаги е по-сложен от всяка човешка схема.

Но каквато и да е била тая причина, последицата е била масовата гибел на едни от най-приспособените животни на планетата.

Разгърнем ли геологичните страници на Земята, ние ще установим, че това измиране не е единствено. Имало е и други. Отделни видове излизат на сцената и бързо я напускат без видими причини. Твърде рядко се наблюдава това изключително явление — масовата смърт. В палеонтоложките пластове се откриват истински „ивици на смъртта“, когато огромен брой видове измират почти едновременно, без да се възстановят след това.

Досега са ни известни три такива ивици, три зловещи катастрофи, които накъсват историята на биосферата върху нашата Земя. Първата е през Силур, когато внезапно, в геоложки смисъл, изчезват властвуващите дотогава в океана трилобити. Втората — през Перм, когато се сгромолясват от трона си морските скорпиони и гигантските водни кончета. И третата — през Креда, когато влечугите отстъпват първенството си на бозайниците. Отстъпват го те самите, без никой да ги е изместил. Приблизителните изчисления показват, че през Перм са загинали двадесет и седем процента от видовете, а през Креда — тридесет и пет процента. Това наистина е катастрофа — напуснали арената на живота повече от една трета от тогавашните животни. И то какви! Ако се изчисляваше в тегло, това би означавало, че Земята се е лишила с повече от четири пети от своята биомаса.

Моето предположение не засяга първите две катастрофи, а само третата. Може би най-грандиозната. Стотици милиони години гущерите властвуват над целия животински свят, без никакви съперници. Никакви! И изведнъж — изведнъж не в прекия смисъл, а при геологическите мащаби, продължили може би също милиони години — се изгубват от лицето на Земята. Не ги измества никой — бозайниците, тогава дребни насекомояди, не са дръзвали да се мернат пред очите им. Отстъпили престола си самоволно. Абдикирали без признаци на израждане. Все същите великани, постигнали съвършенството, всеки в своята екологична ниша. Жертва най-вероятно тъкмо на злоупотребата с него. Достигнали до абсурда си, както излязлата изпод контрола свръхактивна ракова клетка погубва организма, който я храни. И загива с него.

Повтарям, биологичното съвършенство! В него и аз диря причината.

Със съвършенството си, без конкуренция, те се намножавали все повече и повече — някакъв невиждан екологичен взрив. Или, както ги наричат други, „вълни на живота“. И днес се наблюдава подобно явление при морските звезди „трънен венец“, които унищожават коралите. И съвсем естествено при неувеличените източници на храна се засилва вътревидовата борба. А при нея по-големи шансове за успех, равнозначно на оцеляване, и за оставяне на потомство получават по-агресивните индивиди. При свръхразмножаване полските мишки изпадат в стресово състояние. Още няма глад, а вече почват да гинат от „стреса на пренаселеността“. Също и при плъховете — озлобяват се и почват безмилостни боеве. При елените тоя стрес има такава сила, че от просто плясване с ръце животното може да падне мъртво. Нещо подобно на това, което твърдя, се наблюдава сега сред вараните на остров Комодо. Поради строгата им охрана броят им се учетворил. И станали видимо много по-свирепи и нападателни.

Тъй от поколение в поколение се увеличавала секрецията на хормона, обуславящ агресивността. Влечугите — малките и големите; сухоземните, морските и въздушните — ставали все по-настървени. Избивали се непрекъснато, винаги, при всяка среща. И подборът по агресивност се засилвал. Такава картина са видели учените в пустинята, където бяха намерени вкаменените яйца — два вчепкани в смъртна схватка тиранозавъра. И забележете, нещо, което днес обикновено не се среща. Сражавали са се мъжки и женски тиранозаври.