Петър Бобев - Каменното яйце

Пръв се окопити Чиганго.

— Значи мога да се прибера на село — рече той. — Върховния дух на крокодилите умря. Мулумбе, стареят, ще мълчи…

И добави:

— Аз също помогнах, нали? Доведох другия, та да се убият един-друг.

Заети със своите мисли, никой не обърна внимание на езическия израз „Върховния дух на крокодилите“ в устата на християнски свещеник.

Доктор Бор гледаше тъжно:

— С тях загинаха мечтите ми, трудът на живота ми… Но не можеше да бъде друго. Такъв е законът на природата. Пак аз, самонадеяният, опитах да се опълча срещу него. Не бих могъл да ги опазя. Обречени бяха. От самата логика на нещата, от еволюцията. Самообречени…

Какво ли искаше да каже с последната дума?

Той се сети:

— А сега да вървим! Предстои ни много работа. Да бъдат консервирани тъканите им, да бъдат изследвани цитологично, имунологично, генетично. Всестранно. Поне това да остане като полза за науката.

И поклати унило глава:

— И два напълно запазени скелета на тиранозаври.

Когато Алиса му описа събитията, разиграли се в негово отсъствие, ученият се наведе към ухото й и пошепна:

— А хормона, виж, ще унищожа! Ясно за какво може да служи. Навярно ще се намерят хиляди като нашия „гост“, които биха искали да го докопат.

Вече влизаше в колата, когато се доизказа:

— Нима и без това хората не са достатъчно агресивни?

След като изследвах поведението на отгледания от мен тиранозаурус рекс в продължение на много години и бях свидетел на гибелта му при настървената схватка с получения по клонингов начин друг тиранозавър, се смятам задължен да споделя впечатлението си от тия наблюдения и налагащите се от това изводи.

Известно е, че съществуват предостатъчно хипотези за изчезването на по-голямата част от мезозойските влечуги до края на Креда. Всички — еднакво убедителни и еднакво уязвими в своите доводи.

Толкова са много, че се налага да бъдат систематизирани.

Една група от тях, най-многобройната, обяснява това явление с природни катастрофи. Едни обвиняват изместването на полюсите; други — активната тектонична дейност, изразена в планинообразуване, пресъхване на блата и лагуни; трети — повишеното атмосферно налягане поради голямото количество вулканични газове; четвърти — осоляването на моретата; пети — намалението на облачността и оттам засилване на слънчевата радиация. Освен това — колебания в нивото на океана, метеоритни дъждове, избухване на свръхнова звезда, нарушение в магнитното поле на Земята и много-много други.

Втората група търси обяснението в радикални промени на биосферата. На първо място стои появата на покритосеменните растения, които в естествена самозащита почват да произвеждат танин и алкалоиди. В резултат на това, изтровени, загинали тревопасните гущери, последвани от хищниците, които останали без месната си храна. Мнозина пък опитват да дадат най-елементарното тълкуване, че бозайниците, които по съвпадение се появяват тогава, са изместили влечугите вследствие на по-съвършеното си устройство, като изпускат предвид, че по това време тия бозайници са незабележими дребосъци, неспособни на каквато и да е конкуренция с властвуващите тогава исполини. Други приемат, че яйцата на гущерите са били изяждани от бозайниците, че са ги нападали смъртоносни паразити, или че са станали жертва на невиждани панзоотии.

Третата група обхваща вътрешните причини, съдържащи се в анатомията, физиологията, взаимоотношенията им. На първо място се поставя полунаучният термин „биологична умора“, като се приема, че видовете като всеки индивид умират, че има предварително определена, наследствено програмирана продължителност на живота. Но тогава възниква логичният въпрос: защо още не са измрели медузите, сюнгерите, ланцетникът, акулите, латимерията, комодският варан? Не е изключено и допускането, потвърдено от някои палеонтоложки находки, че динозаврите са почнали да снасят яйца с много дебели черупки, от които малките не можели да се измъкнат. Но отново защо? По каква причина? Няма категорични възражения и срещу становището, че са станали жертва на естествена дегенерация. Но и тоя път се натрапва въпросът за причината.

Може да се окаже вярна и хипотезата, че Земята непрекъснато увеличава масата си, като улавя огромни количества космичен прах. Затова, когато е била по-малка, при по-слаба гравитация, животните са могли да достигнат по-големи размери. А с нарастването на тая гравитация съответно почват да измират най-едрите представители на фауната. За пример се посочват диплодоките, с дължина до тридесет метра, които са напуснали сцената най-рано, в Юра; след това — бронтозаврите, дълги до двадесет метра, и към края на Креда — игуанодоните, до десет метра, а сетне — по-дребните от тях.