Лоис Бюджолд - Памет

Шофьорът мина през контролния пост и през портите на масивното сиво здание — огромно, мрачно и навяващо лоши предчувствия. Това впечатление не се дължеше изцяло на психическото състояние на Майлс — щабът на ИмпСи беше една от най-уродливите сгради във Ворбар Султана. Туристите от провинцията, които по принцип избягваха това място, се стараеха да минат наблизо, за да могат просто да я погледнат. И всичко това — главно заради славата на архитекта, който според легендата полудял и умрял след стремителното падение на своя покровител император Юри. Шофьорът докара Майлс покрай потискащата фасада до незабележим страничен вход, предназначен само за куриери, шпиони, информатори, аналитици, секретари, боклукчии и изобщо за всички, които наистина идваха тук по работа.

Майлс освободи шофьора с махване на ръка и за момент постоя пред вратата под хладното есенно обедно слънце, за последен път изпитвайки колебания. У него възникна неприятната увереност, че грижливо разработеният му план изобщо няма да успее.

„И даже да успее, през остатъка от живота си все ще се озъртам през рамо в очакване да ме разобличат ex post facto 3 3 ex post facto — след свършен факт (лат.) .“ Не. Такова нещо нямаше да направи. Щеше да предаде куба с редактирания вариант, да, не си бе оставил друг избор, но после (и преди Илян да има възможност да прочете това нещо, да бъде трижди проклето) щеше да доложи устно и да каже на шефа цялата истина. Можеше да се оправдае с това, че е сметнал медицинския си проблем за прекалено сериозен, за да го документира дори шифровано. Все едно, че още тогава е смятал да стовари новините на главата на Илян и да му прехвърли отговорността за вземането на решение. Във всеки случай, Майлс не можеше физически да се добере до Бараяр по-бързо от сега.

Ако продължеше да стои на студа и да се преструва, че разглежда стилизираните гранитни чудовища, изрязани в нисък релеф над входа — „сушените горгони“, както ги кръсти някакъв шегаджия — щеше да пристигне охраната и да го разпита, вежливо, но изчерпателно. Майлс решително съблече шинела си, внимателно го преметна през ръка, притисна с лакътя куфарчето към зелената си куртка и влезе.

Служителят на пропуска без коментари го подложи на обичайната проверка. Всичко вървеше както обикновено. Майлс остави шинела си — купен не от някакъв си магазин за стандартни униформи, а напротив, ушит по поръчка за неговата, да го кажем направо, нестандартна фигура — в гардероба. Това, че го пуснаха да отиде без придружител до иначе труднодостъпния кабинет на Илян, показваше степента на неговата, на Майлс, надежност. За да стигне до необходимия му етаж, трябваше да се качи с два различни асансьора и да слезе с трети.

Благополучно минавайки през последния скенер в коридора, Майлс завари вратата на външния офис отворена. Секретарят на Илян седеше на бюрото си и разговаряше с генерал Лукас Хароче, началник на вътрешния отдел. Неизвестно защо тази длъжност винаги предизвикваше у Майлс асоциации с жиголо, специализирало се по скучаещи жени, но на практика това беше една от най-неприятните и неблагодарни служби в ИмпСи. В този ресор влизаше проследяване на потенциални държавни изменници и антиправителствените групи в самия Бараяр. Колегата на Хароче, генерал Алегре, се занимаваше със същото на непокорния завоюван Комар, и тази задача му отнемаше цялото време.

В редките случаи, в които не докладваше лично на Илян, Майлс обикновено се явяваше при началника на галактическия отдел (къде по-екзотично и с по-голям намек название, според Майлс). Но щабът на ГО се намираше на Комар, а този път го бяха повикали директно на Бараяр, без да се отбива на планетата, която охраняваше единствения бараярски скоков пункт. „Изглежда, работата е спешна.“ Може би даже толкова спешна, че да отклони нежеланото внимание на Илян от медицинския проблем на Майлс?

— Здравейте, капитане. Здравейте, генерал Хароче. — Като най-младши от всички присъстващи офицери, Майлс ги поздрави, откозирувайки приблизително в тяхната посока, на което те отвърнаха по същия начин. Той не познаваше добре секретаря на Илян. Капитанът заемаше този неблагодарен пост от около две години, така че Майлс имаше преднина от около шест години опит в съвместна работа с Илян, ако е позволено да се мисли за това именно с тези термини.

Капитанът протегна ръка към закодирания инфодиск.

— А, докладът ви, добре. Подпишете тук, моля.

— Аз… исках да го предам лично на шефа. — Майлс кимна към затворената вътрешна врата.