Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— Цялата валута. — тихо го поправи председателя. — Генералния Съвет одобри това тази сутрин.

Деброучес кимна.

— …но и затова, че той ще трябва с чест да се противопоставя на всичките онези съблазни, — Деброучес се намръщи, — с които може да се срещне!

Жените, разбира се, и това, което те правят с мъжете! Нима Роучи сам се натиска за доброволец? — зачуди се Етан. Разбира се, цялата биологическа кухня я познава като петте си пръста. Етан беше възхитен от смелостта на началника си, макар че подобен апломб граничеше със самохвалство. Може би така и трябваше да действа човек, за да се издигне? И все пак не беше за завиждане. Да не вижда синовете си цяла година; а Деброучес и душата си би продал за тях…

— Също така това трябва да е човек, неангажиран със семейни връзки, понеже грижата за децата му би била непосилно бреме за партньора му. — продължаваше Деброучес.

Всички брадатковци важно закимаха.

— И накрая, това трябва да е човек с такава енергия и убеждения, че нито едно препятствие което би изправила на пътя му съдбата… или ъ-ъ… който и да било, не би могло да го отклони от верния път. — Ръката на Деброучес твърдо се отпусна на рамото на Етан; председателя, вече без да се прикрива, се усмихваше с цялата си уста.

Думите на поздравления и съчувствия, приготвени за шефа, заседнаха на гърлото на Етан. На езика му се въртеше само една кратка фраза: „Добре, Роучи, някой ден ще ти го припомня!“

— И така, господа, аз предлагам доктор Еркхарт! — Деброучес седна и с бащинска усмивка добави, обръщайки се към Етан: — Сега вече можеш да станеш и да се изкажеш.

Мълчанието в автомобила, носещ ги назад към Севарин, беше дълго и тягостно. Първи, малко развълнувано, заговори Деброучес:

— Можеш ли да потвърдиш, че ще се справиш с това задание?

Етан не отговори веднага.

— Вие всичко сте нагласили. — изръмжа най-накрая той. — Подготвили сте всичко предварително с председателя.

— Какво да се прави? Наложи се. Смятах, че си твърде скромен за да предложиш услугите си.

— Скромен! Друг път! Просто сте решили, че е по-лесно да ме атакувате изненадващо!

— Аз съм убеден, че ти си най-подходящия кандидат. А без моята подсказка, един Бог-Отец знае кого щеше да избере комисията. Може би онзи идиот Франклин от Барки. Би ли искал бъдещето на Атон да зависи от него?

— Не! — принудително се съгласи Етан и изведнъж избухна: — Да! Ще се справя! И дори и сянката му да не се мярка тук!

Деброучес се усмихна. Белите му зъби проблеснаха на разсеяната светлина от пулта за управление.

— И после, помисли си за соцкредитите, които ще заработиш за това! Три сина и спестявания, които при обичайния ход на нещата би натрупал едва след десет години — и всичко това само за една година. Според мен това би трябвало да те вдъхнови.

Изведнъж Етан с необичайна яснота си представи своето бюро, а на него — холограма, пълна с живот и веселие. И разбира се, пони, слънце и дълги ваканции под платната… Борейки се с вятъра и вълните, както го учеше баща му… И смях, шум, бъркотия в големия дом, звънтящ от нови гласове… Но на глас само каза мрачно:

— Ако успея и ако се върна. Във всеки случай соцкредитите ми и сега стигат за син и половина. Макар че, разбира се, това не значи нищо, докато не се отпуснат и не признаят семейния ми партньор.

— Извинявай за откровеността, но именно такива хора като млечния ти брат принуждават държавата толкова да внимава с отпускането на дотации. — каза Деброучес. — Очарователен млад човек, но дори ти би трябвало да признаеш абсолютната му безотговорност.

— Той просто е още млад. — неуверено възрази Етан. — Трябва му време, за да улегне.

— Глупости! Той, ако не се лъжа, е само с три години по-малък от теб? Никога няма да улегне, докато ти виси на шията. По-добре да си беше намерил семеен партньор със сертификат, а не да чакаш, докато издадат такъв на Янос.

— Хайде да оставим на спокойствие личния ми живот! — сопна се засегнатия на болното му място Етан и без да може да се удържи, добави: — Който тази командировка ще разруши окончателно! За което съм ви много благодарен!

Прегърбил се на пътническото място, той се загледа през страничното стъкло. Автомобила летеше като стрела в нощта.

— Можеше и да е по-зле. — каза Деброучес. — Спокойно можехме да си спомним армейската ти специалност, да оформим командировката чрез военното ведомство и да те изпратим със заплата на санитар. За щастие, ти съвсем правилно оцени ситуацията.