Лоис Бюджолд - Етан от Атон

— Ей, господине, по-добре се отдръпнете!

— Там е моят скутер. — каза Етан. — На онова проклето дърво!

Той сам не разпозна гласа си. Откъсвайки с огромни усилия очи от немислимото зрелище, той се хвърли към работника от гаража и го сграбчи за куртката.

— Момчето, шофьора на скутера — къде е?

— Шофьора? Ами вече няколко часа, откакто го откараха.

— В Централната болница?

— А, не-е. Какво да прави там? Приятеля му си е цапнал главата, затова го изпратиха набързо в къщи. А шофьора, е, той пееше с цяло гърло. В участъка е, сигурно.

— Ах, копе…

— Вие ли сте собственика на това транспортно средство? — приближи се към Етан мъж в униформата на градската озеленителна служба.

— Да, аз съм. Доктор Етан Еркхарт.

— Давате ли си сметка, — продължаваше служителя, вадейки квитанции за глоба, — че това дърво е почти двестагодишно? То е посадено от самите Основатели, историческата му ценност е огромна. А сега е разцепено на две!…

— Закачих го, Фред! — донесе се глас отгоре.

— Добре, слизай!

— …носите отговорност за нанесените вреди…

Думите на чиновника бяха заглушени от пукота на чупещите се клони, дружната въздишка на тълпата и високия усилващ се вой — антигравитационното устройство самоволно излезе от фаза.

— Ах, мамка му! — раздаде се вопъл от върха на дъба. Зрителите панически се разбягаха.

Скутера се сгромоляса с носа напред върху гранитната алея. Блестящо червеният корпус се покри с пукнатини. В настъпилата след грохота тишина Етан можеше да различи деликатното писукане на скъпия електронен механизъм, но и той скоро заглъхна.

Стъпките отекваха ясно в коридора на полицейския участък. Когато вратата се отвори, Янос трепна и се обърна.

— А, Етан. — жалостно каза той. — Днес имах кошмарен ден! Ти… ти намери ли си скутера?

— Намерих го.

— С него всичко е наред, остави това на мен. Извиках екип от гаража.

Брадатия полицейски сержант прихна, едва сдържайки смеха си:

— Може би там, на дървото, ще измъти два детски велосипеда?

— Скутера вече е долу. — лаконично отвърна Етан. — И глобата за дървото заплатих.

— За дървото?

— Да, за повредите.

— А-а…

— Е, какво се случи? — попита Етан. — Защо се заби в него?

— Ами пак тези проклети птици… — обясни Янос.

— Разбира се, птиците! Принудиха те да се снижиш рязко, така ли?

Янос напрегнато се засмя. Всички севарински птици бяха потомци на мутирали кокошки, избягали още от първите заселници и впоследствие подивели. На кокошки те вече въобще не приличаха, а малкия им размер и тегло даже позволяваха да ги заподозрат като някакъв нов вид, но като летци не струваха и пет пари. В града гледаха на птиците като на нещо неизбежно зло. Крадешком поглеждайки към сержанта, Етан с облекчение отбеляза на лицето му пълна липса на загриженост за съдбата на пернатите. Да плаща глоба и за птиците, това щеше да е твърде…

— Ъ-ъ… разбираш ли, — каза Янос, — ние си помислихме, защо да не ги подплашим малко? И значи долитаме, а те там — цял облак, и с крилата — пляс-пляс… А ние — право върху тях като пикиращ бомбардировач, бам! — Янос замаха с ръце, изобразявайки героична атака на звездолет.

През двестагодишната си история Атон не беше воювал с никого, нито веднъж. Етан успокои дишането си и преброи до десет. Твърде малко време…

— А за повдигане на бойния дух решихте първо да пийнете. Може ли да попитам, с кого?

— С Ник. — Янос сви глава между раменете си, очаквайки неизбежния взрив.

— Ясно… Предполагам, че той е дал идеята да воювате с птиците?

Ник беше приятел на Янос и предводител на всичките им авантюри. В минути на лошо настроение Етан не веднъж се питаше дали отношенията на неразделната двойка се ограничаваха само с дружбата… Но сега не беше времето да се изяснява това. Взрив не последва и силно удивения Янос отпусна рамене.

Изваждайки портфейла си, Етан вежливо се обърна към полицая:

— Колко трябва да заплатя, за да ви избавя от тази заплаха за пернатите?

— Е, ако искате незабавно да заплатите бъдещите разходи по ремонта на скутера…

Етан отрицателно поклати глава.

— На вечерното заседание на съда вече разгледаха неговия случай. — каза офицера. — Той е свободен.

— Нима? — зарадва се Етан. — Без глоби? Даже за…

— Не, глоби, разбира се, има. — И сержанта започна да изброява: — За шофиране в нетрезво състояние, за застрашаване на обществената безопасност, за нанасяне ущърб на градско имущество. И таксата за спасителните екипи…