Лоис Бюджолд - Етан от Атон

Председателя рязко почука по масата.

— Оставете тези дебати за Генералния Съвет, господа. Днес сме се събрали, за да обсъдим конкретен проблем, при това спешно.

Раздразненият му тон не предразполагаше към по-нататъшни спорове. Всички делово се изправиха и зашумоляха с бумагите си.

Мълчанието наруши най-младият делегат от Барки, подтикван от своя началник.

— Аз мисля, — започна той след кратко прокашляне, — че можем да решим този проблем, без да прибягваме към външна помощ. Трябва просто да отгледаме собствени култури.

— Точно това е проблема, че нашите култури повече не растат! — прекъсна го друг.

— Не, не, това и аз го разбирам много добре! — разгорещи се представителя на Барки, който беше на същата длъжност, както и Деброучес. — Исках да кажа… — той още веднъж се прокашля, — че трябва да отгледаме женски ембриони. Даже не е необходимо да ги поддържаме за целия цикъл, може просто да ги използваме за яйцеклетъчен материал и да започнем всичко отначало.

Над масата отново надвисна мълчание, този път негодуващо. Председателя изкриви устни така, като че ли беше изял резен недоузрял лимон. Делегатът от Барки побърза да седне.

— Ние все още не сме в толкова отчайващо положение. — произнесе накрая председателя. — Макар че може би е добре, че споменахте това за което другите рано или късно щяха да се сетят.

— Не е необходимо този факт да се разгласява. — смирено каза младия волнодумец.

— Предполагам. — сухо се съгласи председателя. — Вашето предложение е прието като сведение и в протокола този пункт ще се засекрети. И все пак съм длъжен да отбележа, че това предложение не решава най-важния проблем, който вече с години стои пред Съвета и Атон: поддържане на генетичното многообразие. Този проблем още не се е отразил върху нашето поколение, но всички знаем какви последствия може да има той… — Гласът на председателя омекна. — Ние нямаме право да си затваряме очите за този проблем и да поставяме под съмнение бъдещето на нашите внуци.

Тази благоразумна реч се хареса на всички. Ободри се даже делегатът от Барки.

— Емиграцията би могла да ни помогне. — включи се поредния делегат, който една седмица годишно изпълняваше задълженията на ръководител на Отдела по Емиграция и Натурализация на Атон. — Ако нещата вървяха по-добре…

— А колко емигранта пристигнаха на този кораб? — попита го заместника му.

— Трима.

— По дяволите! Какво, винаги ли са толкова малко?

— Не, миналата година бяха двама. А преди две години — нито един. — Завеждащият емиграцията въздъхна. — Предполагаше се, че бежанците направо ще ни обсаждат. Може би Отците-Основатели малко са се престарали, избирайки най-отдалечената планета. Понякога ми се струва, че никой не знае за нас.

— А може би информацията за нас се укрива от тези… е, сами знаете кои.

— Ами ако тези, които се опитват да пристигнат при нас, ги затварят на станция Клайн? — предположи Деброучес. — И само някои успяват да се измъкнат?

— Изглежда, че е така. — съгласи се завеждащият емиграцията. — Тези, които пристигат при нас, са малко… как да го кажа?… странни.

— Нищо чудно, ако си спомним, че всички те са продукти на… ъ… травматичен генезис. Не е тяхна вината.

Председателя отново почука по масата.

— Ще обсъдим това по-късно. Засега явно се съгласихме с едно: необходими са ни чуждопланетни образци от тъканни култури…

Етан, който все още не беше изпуснал цялата пара, придоби дар слово.

— Господа! Нима искате пак да се свържете с тези кожодери?!

Деброучес го дръпна за сакото и накара да седне на мястото си.

— …от по-надежден източник. — завърши председателя и някак странно погледна Етан — не сърдито, но с толкова непонятна усмивка, като че ли зад нея се криеше нещо. — Съгласни ли сте с мен, господа делегати?

По залата премина одобрителен ропот.

— Решението е прието с болшинство. Смятам също, че ще се съгласите да не повтаряме два пъти една и съща грешка: повече никакви котки в чували. Следователно сега трябва да изберем агент по покупките. Ако обичате, доктор Деброучес.

Деброучес се изправи.

— Благодаря ви, господин председател. Аз обмислих този въпрос. Разбира се, за да може правилно да оцени, избере, опакова и транспортира културите, нашия агент трябва да е отлично запознат с цялата техническа страна на въпроса. Такива хора сред нас има малко и това облекчава задачата. После, това трябва да е човек с безупречна репутация — не само затова, че в ръцете му ще се окаже почти цялата валута, която Атон е събрал за тази година…