Лоис Бюджолд - Етан от Атон

В кабинета на завеждащия той нахлу без чукане, свил юмруци и опитвайки се някак да възстанови дишането си.

Деброучес тъкмо се обличаше, приготвяйки се да си отива; в очите му проблясваше отражението на холограмата — напускайки кабинета, той винаги я изключваше последна.

— Боже мой, Етан, какво се е случило?

— Боклуци, остатъци! Сувенири от патологоанатома! Четвъртината от всичко са само метастази, половината са атрофирали, плюс пет кравешки яйчника, дявол да ги вземе всичките! И цялата тази гадост е абсолютно мъртва!

— Какво? — Деброучес се хвана за сърцето. — Правилно ли размрази всичко? Нали не…

— Идете да видите. Просто погледнете. — изсъска Етан и вече обърнал се към вратата, подхвърли през рамо: — Не знам колко е платил Съвета на Населението за тези лайна, но здравата са ни преметнали!

— Може би, — с надежда каза старшия делегат на Лас-Сендес, — това е просто някакво недоразумение. Може би са решили, че материалите са предназначени за студенти-медици…

Съвета на Населението беше в пълен състав. Присъствайки на екстреното съвещание, Етан се чудеше защо Роучи го беше довел тук? В качеството си на свидетел-експерт? При други обстоятелства пищната обстановка би го довела до свещен трепет: разкошен мек килим, дълга маса от скъпоценно дърво, великолепния вид на столовете и суровите, брадати лица на старейшините, отразени в полираната повърхност. Но сега беше толкова озлобен, че едва забелязваше и масата, и самите старейшини.

— Все едно, това не обяснява защо там имаше тридесет и осем единици, а на кутията бяха посочени петдесет! — прекъсна той говорещия. — И после, тези проклети кравешки яйчници! Те какво, да не си мислят, че тук развъждаме минотаври?

— А пък нашата камера беше съвсем празна. — замислено вметна най-младия делегат от Делири.

— Пфу! — избухна Етан. — Това си е явна измама! Не може да става дума нито за грешка, нито…

С недоволен жест Деброучес го накара да седне. Етан се подчини.

— Не друго, а злобен саботаж! — все пак довърши своята мисъл той на ухото на шефа си.

— По-късно. — обеща Деброучес. — По-късно ще се върнем на това.

Председателя прочете официалните съобщения от всичките девет центъра, остави ги на масата и въздъхна.

— За какъв дявол избрахме точно този изпълнител? — попита той. Въпросът, разбира се, беше чисто риторичен.

— Те предложиха най-ниските цени. — измърмори председателя на комисията по доставките. Опрял глава на ръцете си, той хипнотизираше чаша с вода, в която със съскане се разтваряха две таблетки болкоуспокояващи.

— И вие сте посмели да оцените бъдещето на Атон по най-ниската цена?! — избухна някой от делегатите.

— И вие всички до един се съгласихте, или вече не помните? — отговори главния снабдител, излизайки от вцепенението. — Даже сами настоявахте на този вариант, когато стана ясно, че другите ще ни дадат за същите пари само трийсет единици. Петдесет различни култури за всеки център — та вие едва не се напикахте от радост, доколкото си спомням!

— Господа, господа, нека да не се отвличаме. — намеси се председателя. — Нямаме време за търсене на прави и виновни. След четири дена пощенския кораб ще напусне орбита и ако дотогава не измислим нищо, ще се наложи да чакаме още една година.

— Крайно време е да се снабдим със собствен кораб. — отбеляза един от делегатите. — Колко дълго можем да разчитаме на нечия милост и да зависим от техния график!

— И военните вече колко години молят за същото! — каза друг.

— Е, и кой от Репродукционните Центрове ще заложим, за да се обзаведем със собствена флотилия? — саркастично се поинтересува трети. — Отбраната и ние — това са двете най-големи пера на бюджета след селското стопанство, което храни нашите деца. И вие искате да излезете и да заявите на хората, че детския порцион трябва да се намали наполовина, за да подарим на тези шутове големи играчки, които абсолютно с нищо не допринасят за икономиката ни?

— Засега не допринасят. — упорито промърмори първия.

— Без да броим и технологиите, които ще ни се наложи да внесем. А какво, ако мога да запитам, можем да продадем според вас? Всичките ни излишъци отиват за…

— Ами тогава нека корабите сами да се изплащат! Ако ги имахме, с тях бихме могли да продаваме нещо и да спечелим достатъчно галактична валута, за да…

— Идеята за разширяване на контактите с тази извратена цивилизация противоречи на замисъла на Отците-Основатели. — възрази четвърти делегат. — Те избраха тази планета, намираща се далеч от всички звездни магистрали именно за да ни оградят от съблазните…