Александър Блок - Дванадесетте

Вей далече,
кървав флаг.

Смътни речи,
стъпки в мрак.

Ето вече
лютий враг.

И виелицата вей навред
ден и нощ,
с дива мощ…

Напред, напред,
работен народ!

… Идват с властна стъпка в нощний мрак…
— Кой е там? Ела! —
Вятърът с червений флаг
вей сред нощната мъгла…

Снежна преспа в тъмнината.
— Кой е там? — Излез без страх!…
Само мършав пес се клати,
изгладнял, след тях…

Махай се, проклета мърша,
да не те погаля с щик!
Стар свят — пес олекнал, мършав,
падай — удрям в същий миг!

… Скърца зъби изгладнял вълк,
свил опашка, чака сам —
пес премръзнал, пес без слава…
— Обади се, хей! Кой там?

— Кой там вей червений флаг?
— Погледни какъв е мрак!
— Кой там броди в мрака — кой е —
покрай къщи и завои?

Все едно, аз ще те хвана,
по-добре се нам предай!
Ей, другарю, зле ще стане —
Кой си? Ще гърмиме, знай!

Трах-тах-тах! — И само ехо
екна в околния мрак…
С дълъг смях над тъмни стрехи
литна снежна буря пак…

Трах-тах-тах!
Трах-тах-тах!

… Те вървят през нощний мрак —
гладний пес върви след тях,
а пред тях — със кървав флаг,
скрит в виелицата шумна,
незасегнат от куршума,
с нежна стъпка, бял и пищен,
в снежни бисери обкичен
и с венец от бели рози —
там пред тях: Иисус Христос.