Вероника Блейк - Доминик

— Ще походим още малко, докато изгрее слънцето. — Той се протегна и закачливо повдигна периферията на шапката й. — После ще потърсим някое местенце, за да починем няколко часа, преди да атакуваме онези жужащи гадинки по реката. — Коул забеляза, че усмивката й беше пресилена. Тя кимна, въздъхна дълбоко и го подкани да тръгват. Коул бе обхванат от възторг. Никога досега не бе виждал жена, надарена с толкова силен дух. После отново си каза, че трябваше да научи всичко за миналото и за бъдещите й планове… всичко, което можеше да се научи за нея.

Той реши да поговорят веднага щом спрат за почивка. Двамата започнаха да се спускат надолу. Ранният утринен въздух бе наситен с обичайния студ. По земята се стелеше лек скреж и затрудняваше слизането по скалистия склон. Когато най-накрая стигнаха до равнината в подножието на хълмовете, слънцето започваше да разлива златистите си лъчи. Около дънерите и под скалите оставаха големи мокри петна от разтопилия се скреж и не след дълго, без всякакво предупреждение, над главите им заиграха рояците комари.

Преди да започнат спускането надолу, Коул и Доминик се бяха намазали със задушливата мас и затова храбро продължиха да вървят напред. Докато си проправяха път през рояка, Коул внимателно изучаваше местността и търсеше подходящо място за почивка. Той не можа да повярва на късмета си, когато на около стотина ярда встрани от хълма забеляза малка пещера, заобиколена от рехави борчета. Потупа ръката на Доминик и посочи към отвора. Тя радостно кимна с глава, като се постара да не говори, за да не се нагълта отново с комари.

Когато приближиха пещерата, Коул се наведе и взе един по-голям клон. Той направи знак на Доминик да изчака и продължи сам. Предпазливо се доближи до изхода, пъхна клона и го развъртя с всичка сила. Отвътре нещо изквича и го накара да отскочи назад. Той направи няколко крачки встрани и преди да разбере какво ставаше, звукът се повтори и нещо изхвърча от пещерата.

Доминик изписка, когато нашареното с черно-бели ивици животинче профуча покрай краката й. Тя не можа веднага да познае какво беше това, но много скоро след изчезването му въздухът се изпълни с острата миризма на скункс.

— По дяволите! — каза Коул и запуши с ръка устата и носа си. Той беше почти сигурен, че пещерата криеше някое диво животно. Скунксът беше най-безопасният от всички диви обитатели, но миризмата, която този малък дявол излъчваше, бе направо непоносима. Коул продължи да отстъпва и стигна до мястото, където го чакаше Доминик. Той се обърна към нея. Тя също бе закрила долната половина на лицето си с длан. Учудените им очи се срещнаха за миг.

Въпреки че в последните събития нямаше нищо смешно, Доминик не можа да сдържи смеха, който напираше в гърлото й при вида на озадачения Коул. Удивеното изражение по мръсното му лице го правеше да прилича на малко момче, което бе извършило беля и очакваше да бъде напляскано. Веселието й бе заразително.

Коул също се закиска. Ръцете им се смъкнаха надолу. Миризмата на скункса бе прогонила комарите. След като в продължение на няколко минути те кашляха, плюеха и свикваха с острата, отблъскваща миризма. Коул си даде сметка, че животинчето им бе направило огромна услуга. Той хвана Доминик за ръката и я бутна да влезе в пещерата. Тя се препъна на входа и той я последва.

От мястото, където стоеше, Доминик видя, че се намираше в дълга и тясна мрачна дупка. Помисли си, че в дълбините й можеше да се спотайва и някое друго животно. Коул обаче не й остави време за размишления. Той я побутна й я накара да се наведе, за да не удари глава в тавана. След като се озова вътре, Доминик се почувства на сигурно място и започна да свиква с тъмнината. Въпреки че и тук се носеше леката миризма на скункс, тя бе за предпочитане пред атаката на комарите отвън. Въздухът бе хладен и съвсем леко влажен. Доминик въздъхна облекчено и коленичи.

Тук ще можем да си починем на спокойствие, защото миризмата ще отблъсква комарите — каза Коул и доволно се усмихна. Той премига няколко пъти и се опита да пробие гъстия мрак. Пещерата бе всъщност една дупка, издълбана в хълма, около осем стъпки дълбока, шест — широка и четири — висока. Точно колкото трябва, помисли си Коул.

— Ами скунксът? — попита Доминик, въпреки че това не я интересуваше кой знае колко. Изпита желание да опъне изтръпналите си крайници и замечтано се огледа.

Коул прочете мислите й.

— Няма да се върне за известно време. — Той облегна пушката до стената и отвори сака си. После измъкна оттам двете одеяла и докато Доминик ги развиваше, предложи нещо, на което със сигурност знаеше, че тя щеше да се съгласи. — Мисля, че спокойно можем да свалим тези топли и противни дрехи, докато сме тук вътре. — Доминик извърна лице към него. Дори и в гъстия мрак Коул видя как очите й заблестяха. Тялото му вече жадуваше за минутите, които щяха да последват събличането.