Вероника Блейк - Доминик

— Какво искаше да кажеш? — попита го тя с разтреперан глас.

Коул се помъчи да потисне напиращите издайнически слова. Той се прокашля и шумно преглътна:

— Исках да те попитам какво те накара да тръгнеш насам.

Въпросът му я смути и обърка.

— Нали… нали ти ме помоли да те придружа до Форт Юкон.

— Не — рязко каза Коул. — Исках да кажа, защо изобщо дойде в Юкон и защо се съгласи да се омъжиш за човек, когото никога не си виждала? — Най-накрая! Той най-накрая зададе въпроса, които го измъчваше още от първата минута, когато я забеляза да стои на палубата на „Лейди Сузана“. Това, че зададе въпроса, не намали болката му. Трябваше да изтърпи и последвалото дълго мълчание.

— Това има връзка с майка ми — отвърна Доминик. — Не исках да свърша като нея.

Коул не можеше да разбере. Те отново потънаха в мълчание. После отново я попита:

— Объркваш ме, момичето ми. Какво общо има майка ти с всичко това…

— Някога ходил ли си на Барбари Коуст в Сан Франциско? — прекъсна го Доминик.

— Да, но…

— Е, там живее майка ми. Поне засега. Мисля, че тя е живяла в почти всеки квартал с червени фенери от Париж до Ню Орлийнз. Но всъщност градът няма никакво значение. Бордеите навсякъде са еднакви.

В гласа й прозвуча суровост, която Коул никога досега не бе чувал. Той не помръдна, нито пък можа да каже нещо. Думите на Доминик рисуваха картини, които той не желаеше да си представя.

— Там ли си отраснала? — тихо попита той.

— Не, тя ме пращаше в частни училища. Мисля, че така се мъчеше да оправдае живота, който водеше. Стана така, че успях да опозная света от две различни страни. Но дори и с това образование, бидейки дъщеря на проститутка, аз опознах по-голямата част от живота чрез нея. — Тя се опита да потисне желанието си да заплаче. Но тъй като продължи да говори, треперещият глас издаде вътрешното й вълнение. — Разбрах само едно: не желаех да тръгна по стъпките й.

Коул чу как гласът й се прекърши и усети тръпката, преминала по чувственото й тяло. Той я притисна още по-силно и пожела да пресуши болката, която се изливаше от цялото й същество.

— Затова съм тук, monsieur.

Коул продължаваше да недоумява.

— Но това, че майка ти е проститутка, не означава, че ти нямаш друг избор.

Доминик тъжно се усмихна.

— Но когато репутацията на майка ти е световно известна, това неминуемо налага някои досадни ограничения.

— Но… — Коул смутено заекна. — Защо е нужно да разказваш за това? Има толкова места, където можеш да отидеш, без някой да те познава.

— Нали точно това направих — отново го прекъсна Доминик. Тя чу как Коул силно въздъхна. Мълчанието му показваше, че бе започнал да проумява. Сега тя искаше да разбере какво бе започнал да й казва преди малко. Той обаче не й остави време да го попита.

— Доминик… — каза нетърпеливо той. — По земята има стотици други места, които са много по-добри от това тук.

— Исках да заложа на сигурна карта — тъжно отговори тя.

— Сигурна карта? — повтори той. — Какво искаш да кажеш? — Той усети как вдигна рамене, сякаш се мъчеше да систематизира мислите си. Доминик се извърна към него. Лицата им се разделяха от няколко сантиметра. Докато очакваше отговора й, Коул бе обзет от лошо предчувствие.

Доминик спокойно го погледна. Мракът, който ги обгръщаше, й позволи да долови само беглите очертания на лицето му. Тя се помъчи да си представи това, което не успяваше да види: безграничната любов, струяща от очите му.

— Когато пораснах достатъчно, за да осъзная разликата между моя живот и този на останалите момиченца, аз разбрах, че имаше две неща, които един ден щях да пожелая да имам повече от всичко на света.

Тя млъкна. Коул затаи дъх, а над веждата му се стече студена струйка пот.

— И кои са тези две неща? — дрезгаво попита той.

— Исках да бъда почтена — бързо отговори тя. Коул почувства огромна вина.

— Но ти си… аз бях глупакът, който не можа да види, че ти беше различна от другите жени.

Доминик бавно поклати глава.

— Бракът прави жената почтена. Този миньор в Даусън Сити, който си търси жена, без да се интересува чия дъщеря е тя, е една сигурна карта.

— Да, бракът — приглушено каза Коул. Той изстина и се разтрепери. — А второто нещо?

— Дом, истински дом. Нали се сещаш, говоря за дома, в който семейството се събира всяка вечер на вечеря, и където в неделя, след сутрешната литургия, се посрещат приятели. Истински, уважаван дом… — Тя изхлипа, въпреки че се бе зарекла да не плаче.