Вероника Блейк - Доминик

Думите й накараха Коул да онемее. През последните петнадесет години той всячески се бе опитвал да избяга от ограниченията на тези две неща. Бракът с жена като Доминик можеше да се издържи. Но после той се опита да си представи втората й мечта — дом, истински дом. Нещо го прободе в гърдите и той се запита дали сърцето му не се бе сломило. Той замълча, защото не можеше да каже нищо в отговор на двете неща, които тя току-що бе споделила. Той бе разбрал две важни истини за нея, и в следващите пет минути разбра и две важни истини за себе си: никога нямаше да може да й каже колко я обича, защото никога нямаше да може да й осигури дома, който тя така отчаяно желаеше и от който се нуждаеше.

След продължителното мълчание, последвало признанията й, Доминик заспа. Сънят обаче бягаше от очите на Коул. Думите й продължаваха да кънтят в главата му. Той можеше да си представи срама, който бе преживяла заради професията на майка си, и разбра защо бе пожелала да избяга колкото се може по-далече. После се върна назад към своето детство. Възпитанието, което бе получил в Охайо, бе почти идеално, родителите му го обожаваха, а домът му беше точно такъв, за какъвто мечтаеше Доминик.

Мислите му се насочиха към красивата млада жена, която спеше в прегръдките му. Чуваше тихото й равномерно дишане. Коул затвори очи и пожела да изчисти съзнанието си от всички угнетяващи мисли. Нямаше за какво да размишлява… защото не можеше да промени съдбата. Най-накрая и при него изтощението надделя.

Малко по-късно Доминик и Коул се сепнаха от дълбокия сън, в който бяха потънали. От входа на пещерата долиташе заплашително ръмжене. Без да иска, Доминик ужасено изкрещя, докато се мъчеше да се освободи от обзелото я вцепенение. Разбра, че ръмженето принадлежеше на старото гризли. Още преди да се разбуди напълно, тя потърси Коул и видя, че той вече бе сграбчил пушката.

Всичко се разигра толкова бързо, че замаяната Доминик така и не схвана последователността на събитията. Огромната мечка стоеше на четири крака и навираше глава в отвора на пещерата. Горната й бърна се бе вдигнала нагоре и разкриваше остри като ножове жълтеникави зъби, осеяни с кафеникави петна. Очите на Доминик инстинктивно бяха привлечени от тези зловещи атрибути. Чувството й за самосъхранение я накара да отстъпи назад и да се прислони към най-отдалечената стена, но и оттам разстоянието до звяра бе не повече от една по-голяма крачка. Тя си даде сметка, че въпреки големия си ръст мечката, само ако пожелаеше, лесно можеше да влезе в пещерата. Въздухът се нагнети с отблъскваща, тежка миризма, която надделя над предишната смесица от дъх на скункс, влага и страст.

Коул стисна приклада на пушката, но в същия миг мечката сграбчи цевта. Доминик задиша учестено, докато Коул и звярът започнаха да дърпат пушката всеки към себе си. Мускулите по раменете на Коул се изопнаха и той напрегна всичките си сили, за да изтръгне оръжието от лапите на звяра. От гърлото на мечката излезе предупредително ръмжене. После тя се опита да уплаши противника и изръмжа по-страховито. Доминик имаше чувството, че целият хълм потрепери от зловещия звук. Въпреки че не можеха да се сравнят с озлоблението на звяра, от устата на Коул също се отрониха няколко животински вика, докато той продължаваше битката за оръжието си.

Доминик си даде сметка, че виковете й само утежняваха обстановката. Главата й ехтеше от собствения й страх. Тя затвори уста, опита се да се успокои и да види с какво можеше да помогне на Коул. С крайчеца на окото си съзря блещукащата тока на колана му. Без да размишлява, тя се хвърли напред и измъкна колана от захвърлените му панталони. Без колебание извади ножа от калъфа и здраво го стисна с бинтованата си ръка. После погледна към дългото бляскаво острие и се зачуди какво да предприеме по-нататък. Коул извика отчаяно и тя престана да се колебае.

Мечката бе изгубила търпение. Тя вдигна свободната си лапа и замахна към Коул. Дългите й нокти закачиха ръката му под лакътя и раздраха кожата на големи парцали. Доминик видя как звярът нападна Коул и чу болезнения му вик. Тя се приближи, водена от решимостта да защити любимия мъж. Коул продължаваше да стиска пушката, въпреки кървящата си ръка. Доминик насочи вниманието си към целта: единствената част от мечката, до която можеше да се добере, без да излиза от скривалището. Тя вдигна ножа и го заби в косматата лапа, която стискаше цевта.

Острието се вряза в месото и изхрущя в костта, която започваше веднага над ноктите. Изненадан от внезапната болка, звярът изпусна цевта. Той издърпа лапата си, а през това време Коул изтегли пушката, зареди я и опря пръст върху спусъка.