Вероника Блейк - Доминик

Ножът я направи малко по-уверена и тя видя как Коул се наведе и взе няколко сачми от торбата. Когато отново се изправи, тя се вгледа изпитателно в лицето му. Въпреки обзелата я уплаха, когато очите им се срещнаха, тя изпита известно успокоение. Връзката им наистина бе станала необикновена и далеч надминаваше физическата близост.

Коул също я погледна. Той искаше светлината да е по-силна, за да може да надникне по-дълбоко в сините й очи, да разбере дали наистина там бе проблеснала искрица на любов. Но сега не можеше да си позволи лукса да мисли за това. Цялото му внимание бе погълнато от шума на счупени клони, идващ откъм храсталака покрай реката. Той зареди пушката и се прицели. Ръцете му несигурно трепереха, а краката му се бяха подкосили. Но мисълта, че защитава Доминик, му помагаше да превъзмогне страха си.

Твърдо решен да пази Доминик, Коул си припомни знанията си за мечките гризли, обитаващи Аляска. Той си спомни, че зрението им е слабо. Тъмнината не им пречеше, защото бяха надарени с прекрасно обоняние. Коул усети, че лекият ветрец духаше в тяхна посока и охлаждаше плувналото му в пот лице. Това означаваше, че мечката нямаше как да надуши миризмата им. Той уверено насочи пушката към потока. Не му се наложи да чака дълго. Зад гърба му Доминик сподавено възкликна и той видя как огромният звяр тромаво се показа от гъсталака на елшата. Стисна здраво оръжието, но се въздържа да натисне спусъка.

Гризлито направи няколко стъпки и спря. Започна да върти глава, сякаш се опитваше да различи отделните миризми около себе си. После вдигна предните си лапи и с лекота се изправи на задните. Главата му отново се отметна назад. От устата му се отрони дълбок, приглушен рев. Така изминаха няколко секунди. После мечката почти грациозно свали предните си лапи. Задните й крака тежко изтрополиха по земята и тя повдигна предната си лапа към близкия храсталак. После наклони малкото клонче и с другата започна да къса гроздчетата червени боровинки. След това побърза да ги изсипе наведнъж в зиналата си паст.

Откакто мечката бе излязла от гората, Доминик стоеше като закована. Не смееше да мръдне и гледаше като хипнотизирана заниманията на животното. Огромният му ръст я изуми. Още не можеше да повярва, че мечката не бе усетила присъствието им. Коул се отпусна, но продължи да стои неподвижен. Нервите на Доминик се бяха опънали като корабни въжета. Тя се страхуваше да не би яростното биене на сърцето й или треперенето на изтръпналите й крайници да привлекат вниманието на мечката.

Когато гризлито привърши угощението си, тя отчупи клона и го пусна на земята. После изръмжа, сякаш нещо я бе разтревожило, и тежко се отпусна на четирите си лапи. Вирна муцуна и бързо подуши въздуха. Доминик усети как Коул се изпъна. Влажните й сковани пръсти стиснаха дръжката на ножа. Тя се опита да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, но не успя и понечи да се закашля. После отново задържа дъха си. Ако гризлито не си тръгнеше веднага, тя се уплаши, че ще припадне заради липса на въздух.

Мечката отново приглушено изръмжа и се обърна към потока. На брега се наведе, натопи лапите си до половина, и отпи няколко мощни, шумни глътки. После нагази във водата, потопи се до нивото на рунтавия си провиснал търбух и без да обръща внимание на студа, бавно закрачи надолу. Не след дълго плискащите звуци от стъпките й заглъхнаха и тя се изгуби от погледа им.

Доминик изчака да се възцари пълна тишина и едва тогава си пое дъх. Гърдите я боляха от преживяното напрежение и тялото й започна да трепери. Видя как Коул свали пушката си. После протегна ръка и измъкна ножа от несигурната й ръка.

— Този стар приятел е сляп с едното око, а с другото трудно вижда — каза Коул. Той се стараеше да говори тихо. После инстинктивно погледна през рамо. Вниманието и грижите му се насочиха към Доминик. На фона на бледата лунна светлина тя беше бяла като призрак. Коул прибра ножа в калъфа и я прегърна. Обзет от чувство на вина, той се запита дали щеше да се уплаши по-малко, ако й беше казал за следите около бараката и за сутрешната му среща в гората, докато спеше?

Докато притискаше треперещото й тяло, той си даде сметка, че бе постъпил правилно, като й бе спестил тези допълнителни тревоги. Чу я как няколко пъти дълбоко си пое дъх и тръпките по тялото й започнаха да стихват. Не след дълго тя се отпусна. Той нежно я погали по гърба и пръстите му се оплетоха в дългите й коси. Той погали нежно и тях и воден от някакво отчаяно чувство да я привърже към себе си, нервно започна да извива крайчетата им. Коул усети как ръцете й го обгърнаха по-здраво, сякаш и тя искаше колкото може повече да се слее с него.