Вероника Блейк - Доминик

Той отново я погледна. В средата на челото й се бе вдълбала дълбока бръчка. Изглеждаше потънала в мисли. Невиждащите й очи бяха вперени в чинията, а вилицата вяло висеше в ръката й. Кожата на лицето й почти не се виждаше под дебелия слой мръсотия, примесена с маста против комари. Дрехите й бяха в същото окаяно състояние. Коул си спомни колко беше красива, когато за първи път я видя на кораба. А ето че Юкон вече бе оставил върху нея жестокия си отпечатък. След няколко месеца, прекарани в Даусън Сити, дали изобщо щеше да я познае. Но после се сети, че едва ли щеше да я срещне някога отново.

Той знаеше, че никога нямаше да се осмели да се върне в Даусън Сити и никога нямаше да я види, след като тя се омъжеше за онзи човек. Болката му щеше да бъде непоносима. Единственото, което искаше, бе да си я спомня от времето на първата им среща и от онази бурна нощ, прекарана в бараката на брега на Юкон. През главата му бегло премина едно предположение, когато той се сети за онази нощ. Тогава той я бе любил безброй много пъти. Ами ако тя бе заченала? Коул си пое дълбоко дъх. Досега мисълта за дете го бе спохождала твърде рядко. Повечето жени, с които бе общувал, знаеха как да се пазят. Но той бе сигурен, че на Доминик изобщо не й бе минало през ум да взима някакви предпазни мерки. Ако тя носеше тяхното бебе, всичко, неговите и нейните планове, щеше да се промени. Сега Коул имаше една грижа в повече. Когато стигнеха до Форт Юкон, незабавно трябваше да обсъдят въпроса за евентуалната й бременност и останалите неща, които напираха в главата му. Но сега той трябваше да я преведе през тази планина здрава и читава.

— Чакай малко! — каза Коул. Той хвана ръката на Доминик и й помогна да заобиколи една по-голяма скална издатина. Не я пусна, докато не се убеди, че пътят отново е станал безопасен.

— Merci — промълви Доминик и тайничко погледна към Коул. От кратката им обедна почивка насам поведението му страхотно се промени и Доминик се запита дали не бе погълнал нещо, довело до тази драстична промяна в личността му. Въпреки че не забравяше да се грижи за нея още от първия ден на пътуването им, през последните няколко часа той проявяваше такава настойчива загриженост, че Доминик започна да се отегчава. Тя рядко можеше да направи стъпка, без той да се втурне да й помага. Непрекъснато я питаше дали вече не е уморена и дали не искаше да си почине. Дали е огладняла отново? Не вървяха ли твърде бързо?

Скоро след като започнаха спускането си надолу, те стигнаха до едно малко поточе. Когато тръгнаха покрай тясното му корито, Коул видимо се обнадежди, защото рекичката можеше да ги изведе до по-голямата река. Докато вървяха покрай нея, отново налетяха на комари, но не в такива огромни количества, както предния ден.

— Ще спрем тук! — каза той.

— Но аз не съм уморена — запротестира Доминик. В гласа й личеше явна досада.

Коул бавно вдигна вежди и впери в нея изучаващ поглед. Съзнаваше, че постъпва глупаво, като се оставя да бъде воден от въображението си, но никога досега не се бе замислял, че някоя жена можеше да забременее от него. Все още не знаеше как трябва да постъпи, ако предположението му се окажеше вярно. Но докато не изяснеше объркания поток от противоречиви чувства, той не можеше да действа като разумен човек.

Коул посочи към ручейчето, което бе започнало да се превръща в пенлив поток, и каза:

— И аз не съм уморен. Тук обаче рекичката започва да става по-голяма и… — той махна към кръжащите комари и добави — тези гадинки взеха да зачестяват. Не искам да продължавам, преди да падне нощта.

През последния час и Доминик бе забелязала, че комарите започваха да стават досадни. Тя също не харесваше идеята отново да се подложи на безмилостната им атака. Затова примирено въздъхна и се огледа за подходящо местенце, където да поседне. Имаше огромно желание да свали дрехите си и да се потопи в студения поток. Но комарите, които кръжаха около лицето й, я накараха да се откаже.

Коул забеляза копнежа в очите й, когато тя погледна към водата. Попита се дали и двамата не мислеха за едно и също нещо.

— Веднага щом слънцето залезе и комарите си отидат ще се опитаме да почистим тази мръсотия.

— О, това наистина ще е чудесно! — възкликна Доминик. Тя притвори замечтано очи и си помисли колко хубаво щеше да се почувства, когато се освободеше от пластовете горещи и лепнещи дрехи. Отвори очи и през главата й премина следващата мисъл — как тя и Коул се къпеха голи. Инстинктивно го потърси с поглед. Бузите й се зачервиха, когато видя начина, по който бляскавите му очи с цвят на разтопено сребро я гледаха.