Александър Беляев - Златната планина

— Във ведите златото е наречено средство срещу магия. А вие срещу какво магьосничество ще го използувате?

— Срещу магията на самото злато. Срещу магията на капитала, на поробените работници и на заслепения човешки разум.

„Дод беше прав. Ето че Микулин показа истинското си лице!“ — помисли Клейтън.

— Но нали това ще причини големи нещастия на хората. Искам да кажа, докато не осъществите вашия нов строй…

— А вие кажете с ръка на сърцето, нима строят на вашата скъпа Америка дава щастие на повечето от населението? И дори малцината, които се наслаждават на щастие за сметка на чуждото нещастие, дали богаташите са истински щастливи? Не ги ли тревожи мисълта за гибелта на капитализма? Спокоен е само оня, който има бъдеще.

Микулин още дълго говори за бъдещето, но Клейтън мислеше само за фразата: спокоен може да бъде само оня, който има бъдеще. Дявол го взел, излиза, че бъдещето е на болшевиките! Е, той ще убие Микулин, ще убие Лор и Грачов, а после какво ще стане? Не можеш изби всички болшевики. Щастлива е Русия. Не я застрашават революции, не я плаши страшният призрак, който не дава спокойно да спят европейските и американските капиталисти.

„Най-добрият начин да не се плашиш от дявола, е сам да станеш дявол.“ — помисли си Клейтън.

— На китайски Алтай се казва Кин-Шан — златна планина — продължи Микулин. — И не напразно е наречен така. В планините на Алтай има много злато — правил съм проучвания. Но това злато може спокойно да си остане в земята. Много по-просто и евтино ще бъде да получаваме злато по лабораторен път. Аз ще организирам производството и тука в буквалния смисъл ще се издигне златна планина.

„А ако този дявол ще притежава златни планини, никак не ще е лошо да бъдеш един от тия дяволи!“ — продължи мисълта си Клейтън.

Микулин говореше още за нещо, а Клейтън, полузаспал, мислеше: „Как не ми е минало през ума досега? Ще остана тук и ще се оженя за Елена Лор.“ Сбогуваха се с Микулин и Клейтън се прибра, бързо се съблече, легна си и заспа като заклан.

Никога не беше спал толкова дълбоко. Но този дълбок сън беше прекъснат от силни гръмотевици. Клейтън отвори очи и дълго не можа да съобрази къде се намира и какво става с него. Буря! Сини зигзаги разкъсват сивата мътилка навън. Отблясъците от мълниите озаряват гредите на стените. Някой вика… Или така му се струва? В интервала между две гръмотевици ясно се чуваше гласът на Микулин и после гръмовитият глас на Данилич…

Клейтън изтича до прозореца. Смайващо зрелище! Един от металните прътове върху покрива на къщата, където беше лабораторията, се бе пречупил. Мълниите се удряха в този прът и отскачаха на долния шпил вече не по кабела, а направо във въздуха. Клейтън разбра колко е опасно положението. Силната мълния може да падне не на шпила, а право върху покрива. Ето че едно огнено кълбо се търколи по покрива и той взе да дими. Къщата ще изгори, а с нея и цялата научна апаратура в лабораторията, скъпите машини… Клейтън бързо се облече и изтича навън.

Около къщата се беше струпала цялата колония: Микулин, Лор, старците Матвееви и Грачов. Той беше с чудноват костюм като на водолаз. Дрехата беше изолационна. На ръцете си имаше дебели гумени ръкавици. В дясната ръка държеше пръчка с гумен накрайник. Грачов изтича зад ъгъла на къщата и след минута се появи на покрива. Той явно искаше да свали с пръчката отчупеното парче на наклонения прът.

Клейтън дори чу през гръмотевиците как изкрещя Лор, като видя Грачов на покрива. Въпреки предпазния костюм, Грачов се излагаше на страшна опасност. Микулин, който се мъчеше да надвика гръмотевиците, му се заканваше с юмруци и го караше незабавно да слезе долу. Но той продължаваше бавно да пълзи по хлъзгавия покрив, без да обръща внимание на крясъците на Микулин. Няколко пъти мълния пада върху шпила, на два-три метра от смелчагата.

Когато разбра, че Грачов няма да го послуша, Микулин извика в ухото на Данилич да го издърпа с канджа от покрива. На стареца великан нищо не костваше да свали Грачов, без да се качва горе. Но в момента, когато вече вдигаха канджата, мълния удари счупения прът. Тя мина по гумения накрайник, скочи на мократа пръчка в ръцете на Грачов, плъзна се по нея и с ослепителен блясък се взриви, както се стори на Клейтън, върху гърдите на Грачов. В същия миг се разнесе такъв страшен гръм, че Клейтън политна, а Лор падна на колене. Клейтън затвори очи от ослепителната мълния, но начаса с голямо усилие на волята пак ги отвори. Тялото на Грачов, сред облак пара и син дим, се свлече от покрива и падна на земята.