Александър Беляев - Златната планина

— Става! — изкрещя Грачов. — Почернява!

— Нищо не става — отговори спокойно Микулин. — Прахът не бива да почернява.

Скоро белият прах почерня като въглен.

Микулин се разсмя и като се обърна към Клейтън, каза:

— Извинявайте, избързах с поканата си. Пак неуспех! Въпреки че не разбирам как можа да се случи. Альонка, я ела да оправим.

По лицата на Лор и Грачов беше изписано искрено, дълбоко разочарование.

Микулин и Лор седнаха зад малка чертожна маса. Микулин бързо започна да пише химически формули върху стар чертеж и от време на време питаше Лор:

— Така ли е?

Смутената девойка кимваше.

— Дотук всичко е вярно — въздъхна Микулин. — Но беше ли химически чист препаратът? Изми ли добре съда?

— Аз…

— Хайде да вървим в твоята лаборатория — каза Микулин и пак се обърна към Клейтън: — Спектакълът се отлага по независещи от дирекцията причини. Публиката може да си получи обратно парите на касата.

— Но може би ще се състои по-късно? — попита Клейтън.

— Ако имате търпение да почакайте. Няма да прекъснем работата, докато не открием грешката или причината за неуспеха. И ако ни излезе късметът, днес ще опитаме да повторим опита.

— Ще почакам — рече Клейтън.

Той излезе на верандата, седна на стълбата и запуши с лулата. Вратата към лабораторията беше отворена. Минаха часове, а Микулин, Лор и Грачов все още работеха вътре. Понякога се чуваха въпросите на Микулин и бързите отговори на Лор.

Месечината се скри отвъд планината, утринният хлад го накара да се свие от студ. В лабораторията заговориха по-високо, после млъкнаха. Клейтън се приближи до прозореца и надникна вътре. Три глави се бяха склонили над голяма колба, под която пламтеше бунзенова горелка.

— Аха! — възкликна Микулин. — Кой е прав?

— Както винаги, ти — отвърна му Лор. — Но кой е виновен?

— А кой изми съда?

— Ефим.

— А-а! — изрева Микулин и издърпа Грачов от лабораторията на верандата. — Уморихте ли се от чакане? Ето го престъпника! — каза той. — Ефим Грачов съсипа първото кюлче злато. И заради него обществените златни клозети ще бъдат построени няколко часа по-късно!

Грачов беше толкова огорчен, че очите му се насълзиха.

— Е, не тъжи, Ефим! На всеки може да се случи — утеши го Микулин.

Лор също излезе от лабораторията, и на нейното лице беше изписано огорчение и умора. Работила беше цяла нощ с голямо напрежение. Очите й се затваряха за сън.

— Ще продължим ли? — запита Микулин. Той никак не изглеждаше изморен, но като видя, че приятелите му са капнали от умора, каза: — Край! Време е за спане. Утре до обяд ще успеем да приготвим всичко за опита.

Грачов се опита да протестира, но Микулин настоя на своето.

— Нека си отпочинат — каза той на Клейтън, когато Лор и Грачов си отидоха. — Много работиха. Точно до целта пред нас отново зейна пропаст и днес не успяхме да я преминем. Но всичко ще се уреди. Докато те си почиват, аз ще поработя в лабораторията и ще подготвя опита. И на вас ви е време да спите, мистър Клейтън. Лулата ви отдавна е угаснала.

— Страдам от безсъние — отговори Клейтън. — И ако мога да ви бъда полезен, с удоволствие ще ви помогна.

— Няма да се откажа от помощта ви — съгласи се Микулин и двамата влязоха в химическата лаборатория на Лор.

Клейтън беше достатъчно съобразителен и ловък и подир час Микулин му каза:

— Знаете ли, че от вас би излязъл прекрасен помощник! Каквото хванете, всичко ви спори. Не сте свикнали с химическите прибори и все пак нищо не чупите и не изпускате.

Клейтън беше поласкан от похвалата. Той работи до сутринта. Слънцето отдавна беше огряло върховете на дърветата и белия камък, когато най-сетне свършиха приготовленията.

— Готово! — каза Микулин. — Сега да идем на чист въздух.

Двамата излязоха, минаха покрай белия камък и тръгнаха по брега на рекичката. Утринното слънце позлатяваше върбите и тополите. Микулин погледна към снежния връх на девствената планина, забулена в лека мъглица.

— Чудесно утро — рече Микулин. — А днес все пак ще има буря. Може би е излишна. Моите акумулатори са заредени и складовете ми са пълни с консервирани мълнии. При това имам и малка хидростанция. Скоро опитите ще завършат и енергията ще е нужна само за производството на злато. Да речем, че за това потрябва много енергия.

— Какво ще правите със златото? — не се сдържа да попита Клейтън.

— Ще впрегнем в ярема златния телец и ще го накараме да оре нашата нива! В древноиндийските книги — ведите — златото е наречено еликсир на живота. Погледнете този край. Природните богатства са неизброими. Красотата — неописуема. Климатът е прекрасен. А кой живее тук? Диви зверове, птици и шепа хора. Какво може да се направи с този див край? Хилядите водопади и планински реки ще въртят турбини. По живописните долини ще засноват новички трамваи, ще задимят заводски комини, ще се издигнат санаториуми дворни, ще кипи живот в планини и гори. И не само тука, в Алтай, златото ще стане еликсир на живота. — И Микулин с жар заговори колко бързо ще се развива стопански страната, как ще се увеличава благосъстоянието на народа. Но тази тема малко интересуваше Клейтън. Това беше, тъй да се каже, използуване на златото за мирни цели. Занимаваше го друго. При една пауза той попита: